­Проф. д-р Иво Петров: Прилагаме иновативно лечение при сърдечносъдовите заболявания от главата до краката

Завършил е медицина през 1992 г. в МУ-София. Има специалности по вътрешни болести, кардиология, инвазивна кардиология и ангиология. Завършил е и здравен мениджмънт. Преминал е обучение по ендоваскуларно лечение на клапни заболявания в Хюстън, САЩ, по инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към фондация „Фавалоро“ в Буенос Айрес, Аржентина. В периода 1999-2000 г. е стипендиант по инвазивна кардиология и радиология в същата болница. Между 1992 и 2006 г. е в УМБАЛ „Св. Екатерина”, където преминава през позициите доброволен сътрудник, асистент, старши и главен асистент в Клиниката по кардиология. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичната клиника на МБАЛ „Токуда Болница София”. През 2012-а участва в основаването на високотехнологичната Сити клиник. Специализирал е във водещи медицински центрове по света, има богат изследователски опит.Оглавява професионални сдружения, преподава, води квалификационни курсове, има престижни професионални отличия, носител е на призове за ярката си градивна гражданска позиция. Член на лигата "Лекарите, на които вярваме" от нейното създаване досега.

- Проф. Петров, болницата влиза в амбициозната тийнейджърска възраст, в която нито един връх не изглежда непревземаем и нито едно усилие - невъзможно. Как си представяте развитието на болницата през следващите години?

- Колкото повече постига човек, толкова по-високи върхове си набелязва като следващи цели. Здравеопазването не може да е оазис в иначе голямата непредвидимост в държавата, но мисля, че постигаме голяма част от това, което си поставяхме като мисия преди 10 г. Основното е да развиваме модерната медицина и в частност модерната медицина в специфичната сфера на минимално инвазивното и ендоваскуларно лечение на сърдечносъдови заболявания от главата до краката, или всичко, свързано със сърдечносъдовата, мозъчносъдовата и периферносъдовата патология. В тези области постигаме поне средно европейско ниво. Ако в национален мащаб успеем да разпространим опит и да обучим екипи да прилагат модерните методи от ръководствата на европейските дружества по кардиология и по кардиохирургия, би било прекрасно, но това е една от недостигнатите цели може би.

- Описвате модел на здравеопазване, който да е радикално съпричастен към хората със сърдечносъдови заболявания?

- Това е моята мечта. В личен план съм си поставил за цел да се въведат сигурност, предвидимост и абсолютна безпрекословност на прилагане на европейските практики не само за ендоваскуларното лечение, а и за използването на автоматична външна дефибрилация (АВД) и ресусцитация при внезапна сърдечна смърт. Тази практика възстановява прекъснатите жизнени процеси като сърдечна дейност, дишане, мозъчни функции. Дефибрилаторите са умни машинки, които прекратяват потенциално фаталния сърдечен ритъм. Това изисква усилия в национален мащаб. Българският съвет по ресусцитация, който създадохме преди половин година и вече имаме съдебна регистрация, прави всичко възможно това да стане национална стратегия.

- Как може да се случи?

- На първо място трябва да се организира обучение на населението при внезапно спиране на сърцето да дава незабавно първа помощ чрез външен автоматичен дефибрилатор. Практиката се прилага на места от 20 г. и вече е рутинна европейска практика. Към днешна дата единственото изключение е България. Просто инсталиране на дефибрилатори не решава проблема, сами по себе си те биха били красиви брошки, неприложими на практика, ако няма обучени хора за тяхното приложение. Създаване на критична маса от случайни свидетели, които могат да работят с дефибрилаторите, когато видят човек в животозастрашаващо състояние е наша основна цел. От 2012 г. е в сила европейската директива за създаване на национални програми за обучаване на населението за първа помощ и приложение на АВД.

- Колко хора е достатъчно да умеят да работят с машинката, за да се усети ефект върху общественото здраве?

- Приема се за добро ниво, ако са обучени поне 10 на сто от населението. Смятам за национална кауза всички можещи да подпомогнат процесът да се случи и в България. Превели сме европейските клинични ръководства и сме подготвили проект за поправки в 2 закона, които имат отношение. В момента има дори текстове, които намекват за преследване, търсене на отговорност на някой, който се е опитал да помогне, но не е успял и човекът е починал.

- В света има различен подход при организацията на лечението на съдовите инциденти в мозъка и сърцето, как е у нас?

- При острия мозъчносъдов инцидент (исхемичен инсулт) все още я няма модерната стратегия, която преди 5 г. беше приета от Европейското дружество по кардиология и се прилага вече в над 2/3 от държавите на континента. Организацията на лечението на инсулта е сходна с алгоритъма при остър миокарден инфаркт, която и у нас се използва много успешно. На европейско ниво България е сред отличниците по прилагане на ранна първична ангиопластика – интервенционалното минимално инвазивно лечение при запушена артерия на сърцето. Но с модерното лечение на инсулта нещата не са така оптимистични. Състоянието трябва бързо да бъде диагностицирано правилно, да се осигури бърз транспорт и пациентът да бъде поет от център, който има компетентност в лечението на острите мозъчно-съдови състояния и разполага със съвременна апаратура и консумативи за модерната методика. Вече се смята за недостатъчно центърът да има възможност за системна венозна тромболиза – по-стария метод, а дори и той не е достатъчно прилаган. Методиката, която се прилага в Европа, дава още възможности и е масова в редица държави. Например в Чехия през миналата година са направени 970 модерни ендоваскуларни процедури по повод мозъчен инсулт. За България статистиката не е излязла още, но вероятно са под 100. Трябва да се създадат допълнителни центрове за ендоваскуларно лечение на острия инсулт, очакваше се това да стане с финансиране по програмите за развитие. Но докато чакаме да се случи, не можем да не изпълняваме клиничните ръководства. Това е мултидисциплинарна отговорност. В лечението на пациент с инсулт трябва да участва невролог, който води екипа, но също така образен диагностик, интензивист и, разбира се, специалист, обучен за ендоваскуларното лечение.

Наличните невролози, неврохирурзи и невроинтервенционалисти не са достатъчно на брой и в световен мащаб, не само в България, за да бъдат приложени в необходимия обем новите методи. Затова стана тенденция европейската (ESMINT) и световната федерация по интервенционално лечение на мозъчен инсулт (WIST) да приемат за обучение колеги от други специалности, които имат съдов профил – съдови хирурзи, интервенционални ангиолози, интервенционални кардиолози, интервенционални рентгенолози.

- Има ли център за обучение в България?

- У нас освен че няма достатъчно на брой модерни центрове за прилагане на методиката, няма и и достатъчен капацитет за обучаване на специалисти. Съдовете на мозъка са много нежни, с много различна анатомия, те са сепруязвими. Рискът при интервенция е гигантски и такова лечение трябва да имат право да извършват само сертифицирани на европейско ниво специалисти. В България се базираме на тези колеги, които като нашия екип са получили европейска сертификация, да могат да прилагат методиката и да разпространяват знанията и уменията си. Това трябва да бъде прието като национална програма. Реално при нас центърът за съвременно лечение на инсулт е оформен – разполагаме с отлично подготвен сертифициран мултидисциплинарен екип и всичко необходимо като материална база за каротидни интервенции и ендоваскуларно лечение на мозъчния инсулт, но нямаме допълнително финансиране по нито една национална програма. Това ограничава достъпа на потенциалните пациенти.

- Има ли болницата ви дейности, които може да се нарекат уникални?

- Често виждам по медиите съобщения за уникални неща, направени в една или друга българска болница. За наше голямо съжаление, най-често не става дума за уникални постижения, а за добре извършена процедура, която вече е приложена в страни като САЩ, Япония, Нидерландия, Южна Корея, които разполагат с финансови възможности за първо приложение на авангардни методи. На национално ниво в България нямаме капацитета да създаваме голяма наука и уникални дейности в областта на здравеопазването. Причината е проста: липса на финансиране. Пробивите идват от държави, които влагат в медицинската наука милиарди. Колкото и да не ни се иска, трябва да признаем, че най-доброто, което може да направим, е да следваме техния опит. Включително нашият център нищо уникално не е направил. Но сме въвели в България немалка част от минимално инвазивните методики, които са в началния етап на тяхното стандартно прилагане след въвеждането им в международните клинични ръководства.

Имаме няколко практики, които за темпото на нашия европейски регион сме започнали да прилагаме много рано и дори първи. В областта на ендоваскуларното лечение това са например съвременните методи за лечение на заболявания като аортна дисекация (разкъсване), каротидни стенози (стеснявания) с висока сложност, ренална денервация (прекъсване на връзката между нервната система и бъбрека) при резистентна (неповлияваща се със стандартните терапии) хипертония. Имаме съвременни практики и иновативни методики и в класическите области на сърдечносъдовото лечение. Наскоро обсъждахме с д-р Асен Келчев - началник на нашата кардиохирургия, че за първи път в България стандартно прилагаме клипсирането (затварянето) на ухото на лявото предсърдие по време на сърдечна операция (вече при повече от 100 пациента), за да може да бъде предпазен от възможност за образуването на тромби в лявото предсърдие пациента, който в този момент е извън ритъм. Това е профилактика на следоперативния риск от емболия и инсулт.

Така че наистина се опитваме да се равняваме по първите в света и затова има толкова много желаещи да се лекуват в нашия център, но коректното според световните научни критерии е да кажем, че прилагаме новите методи не първи, а навреме. Тоест, веднага след влизането им в клиничните ръководства. Такъв пример е прилагането на перкутанна методика за пластика на митралната клапа – т.нар. митраклип, която представлява нещо като поставяне на кламерче, което защипва платната на клапата, така че да не пропуска. В този аспект се работи много и за имплантиране на клапа на митрална позиция. Очаквам, че най-много до 1-2 г. методиката ще бъде включена в клиничните ръководства.

Приложението на тези нови методики не се случва просто така, спонтанно, а е плод на усилието да поддържаме научно сътрудничество с институти в САЩ със световен авторитет на изследователски центрове.

- В какви големи научни проекти участвате?

- Първото и най-важно направление от българска национална гледна точка е обучението на наши кадри в тези центрове. Второто, което е и в техен интерес, е съвместното участие в проучвания в областта на модерните методики.

- Последното участие на екипа ви в какъв проект е?

- Преди по-малко от месец приключи набирането на пациенти за интервенционално лечение с един изключително модерен имплант за каротидно стентиране. Ние бяхме топрекрутъри, т.е. с най-много пациенти. Включихме се и в двете фази. В първата, която беше проведена преди 4 г., включихме не само най-много пациенти, а и стентирахме първия пациент в проучването. Във втората фаза също не само участвахме с най-много пациенти, а направихме и итервенцията на последния пациент, включен в проучването. Символично сме отворили и сме затворили проучването.

Участваме в немалко международни проучвания на модерни методики, непосредствено преди тяхното включване в клиничните ръководства.

- Каква дейност ще разширите през 2023 г.?

- Стремежът ни е повече съвременни терапии да стават достъпни за пациентите. Успяхме да убедим здравната каса да реимбурсира лечение за пациенти, които от години са лекувани с множество медикаменти от различни групи, но не е постигната целта за контрол на артериалната хипертония. На тях може да се помогне чрез ренална денервация. Догодина ще имаме 2 такива центъра с реимбурсирано лечение – нашият и в УМБАЛ „Света Анна“ - в които според европейския консенсус ще можем да прилагаме обещаващата интервенция и за други групи пациенти, на които методът може да помогне. Например на пациенти с много високи систолни („горни“) стойности на артериалното налягане – над 200-220 мм живачен стълб, и които вече имат усложнения от неконтролираната хипертония: бъбречна недостатъчност, тежка хипертрофия на лявата камера, когнитивна мозъчна дисфункция и др.

- Какво да очакват хората с резистентна хипертония от тази процедура?

- Това е минимално инвазивна интервенция, която най-често се прави с достъп през кръвоносен съд на ръката, но може и през бедрената артерия. Не се налага оперативен достъп и разговорно се определя като безкръвна. При нея няма кръвозагуба, не се прилага и т.нар. пълна упойка.

- А трайността на ефекта във времето?

- Нашият опит със 120 пациенти откакто прилагаме методиката, е за изключителна ефикасност. Имаме наша международна публикация и резултатите от международен 5-годишен регистър от използване на метода в света, с включени над 20 хиляди пациенти. Наскоро беше публикуван и етаанализ на 5 рандомизирани проучвания, които показват съществена трайност на постигнатия антихипертензивен (понижаващ артериалното налягане) ефект.

- В кои други области на сърдечносъдовото лечение се очакват големи крачки напред в близките години?

- Надяваме се на напредък в областта на подкрепящите дейността на сърцето устройства; в сферата на изкуствения интелект за дистантно наблюдение, прецизиране на диагнозата и индивидуализиране на лечението; следващи стъпки в минималноинвазивните методики – например за ендоваскуларна имплантация на митрална клапа, тъй като до момента използването им е основно при аортната.

Очакват се иновации във всички сегменти на лечение на сърдечносъдовите заболявания. Надявам се да бъдат в услуга на българските пациенти максимално бързо. Правим и ще правим всичко, което зависи от нас, за да се случи. Тук е мястото да поздравя всички колеги с 10-годишния юбилей, да им балгодаря за всеотдайната работа през тези години и да им пожелая крепко здраве и устойчивост през идните!