Ирен Кривошиева: Аз съм съгрешила толкова много в този живот, че нищо не бива да искам

Преди тази среща не знаех много за нея.

Знаех това, което най-често е било писано за Ирен през последните години някогакрасива и много търсена актриса, живяладълги години в САЩ, женена шест пъти, майка на извънбрачното дете на Стефан Данаилов.

Зная, че беше написала книга, вкоято беше разказала за историята си с Данаилов и това е. Е, да, разбира се виждах, че е любимка на жълтите медии и че като цяло хората не я одобряват, но отидох напълно непредубедена на нашата среща. Исках да усетя сама Ирен, исках дая чуя и да се опитам да я разбера.

Както и очаквах, истината никога не е едноцветна. Надявам се да изчетете нашия разговор също без предубеденост и да погледнете от другата страна на жълтото.

Между другото, направи ми силно впечатление, че на моята молба Ирен да си донесе любимите дрехи за снимките, тя беше донесла един куфар само с бели дрехи...

Припомняме ви един наш разговор с нея.

Как щеше да се развие животът ти, ако не беше заминала за Щатите, Ирен?

Все се шегувам, че ако не бях заминала, щях да бъда министър на културата. Защото преди да замина, бях в такива среди. Ходехме с Желю Желев на агитации. Бяха артистично-въодушевени действията по онова време. Присъствам и на първата  снимка на СДС, която беше направена на “Александър Невски”. Бях тръгнала по такъв път, така че може би щях да се присъединя към някоя политическа партия. Макар че мен не ме бива за политика, много съм откровена. Липсва ми дипломация.

С настоящия ти съпруг Николай написахте книга, която е на пазара благодарение на издателска къща “Труд”. Ще разкажеш ли с няколко думи историята на “Заключена в другия“ и защо трябва хората да я прочетат?

Казаха ми: “Ама тази книга не е жълта!” Ясно е, че по начина, по който е тръгнала моята съдба, мен ме свързват все с жълтото. Може би заради личната ми драма, в която хората бяха замесени. Никого не виня за това освен себе си. В тази книга няма жълта информация, няма клюка, няма майтап, няма ругатни. Тя е за читателя, който иска да се потопи в търсенето на истината. Тази книга показва един период от време, в който двама души търсят истината.

За жалост и за радост нашата история е толкова разнообразна, че всеки може да намери себе си в нея. Историята започва от запознанството ни с мъжа ми, минава през период в Америка, след това – раздяла, когато той отива в Индия за година и половина. Когато той е в Индия, ние поддържаме контакт по имейл и в книгата са включени повечето ни мейли, които са доста войнствени – скандали, упреци,

обиди. След това идва периодът на Big Brother, който е основен период от моя живот. Описан  е по интересен начин – не клюкарски, а как се чувства човек, когато е вътре, в тази къща. Аз правя емоционална оценка на Big Brother отвтъре.

След това е описан периода на почти окончателната ни раздяла с Николай, когато аз щях да се омъжа за друг човек. И след това идва нашето събиране. Това е любовна история, но не като широко познатите ни. Това е една реалити книга.

Нямам никакво желание, надежда или стремеж да ми повярват или не. В целия си живот съм правила неща, без да се питам какво ще бъде отношението на хората. Приемам омразата наравно с любовта. Но книгата е толкова истинска, че няма как да не ми повярват.

Каква е целта на книгите, които до такава степен те разголват? Обикновено известните пазят целия си живот в тайна, а ти го разголваш до край?

Известните хора не са в състояние да опазят живота си. Те постоянно се борят да опровергаят онова, което неминуемо излиза навън. И в най-голямата лъжа има истина. Така че е по-добре да разкажеш от първо лице историята си на хората.

Първият ти брак е когато си на 19 години. Мъжът ти е бил наркоман, но ти го отказваш от наркотиците за няколко месеца. Стават ли ти безинтересни мъжете, след като ги спасиш?

Губенето на интерес е голям проблем за мен. Не искам да говоря за първия ми мъж, защото той си остава любим човек за мен, а тази истина го е засегнала. Въобще много хора ми се разсърдиха заради нещата, които споделих.

Приемам го, но мисля, че щом се сърдят, нещо в тях боли. Ако аз се обидя на някого заради негови думи към мен, това означава, че аз не съм свободна, че вътре в мен има нещо, което ме дразни и боли.

А преди наистина си въобразявах, че се женя, за да спасявам. Вмених си тази мисия, но сега проумявам, че можеш да спасиш само когато човек иска да бъде спасен. Когато човек не иска да бъде спасен, по-добре не отивай. Затова с такива резултати свършиха тези мои несретни опити да спасявам мъжката половина на човечеството.

Не си ли намерила формулата в себе си да не губиш интерес, да не допускаш огънчето да угасне?

До този момент разчитах на другия и си мислех, че само ако другият ми помага и прави всичко възможно да поддържа огънчето, тогава аз ще бъда в състояние да продължавам с него. Оказа се, че не е така. За мен навикът е най-ужасното нещо в света. Мислех, че ако свикнеш с друг човек, трябва да го напуснеш. Условието, когато се женех, беше: “Моля те, не свиквай! Моля те, стой далеч от навика.“ А сега разбирам, че всъщност всичко е вътре в мен. Неминуемо хората, обичайки се, се намразват. Неминуемо идва момент, в който искат да са свободни, искат да си отидат. Досаждат си, дразнят се. Човек трябва да има велико търпение да не допуска мисълта, че другият го дразни, до сърцето си.

Тя ще влезе в главата ти, но не я допускай до сърцето си. Допуснеш ли я да обладае  сърцето ти, тя вече се превръща в действие.

Когато се запознахме, първата му реплика беше: “Кой ти вярва на тебе?“ Мисля, че трябва да му посветя специалното отношение към човек, който рискува след всичко, което знае за мен. Това е израз на смелост и решителност.

Това е нещо, което го отличава. Защото неминуемо мисълта му минава през главата – щом някой го е направил шест пъти, защо да не го направи отново? Но този брак е предизвикателство и за него. Той също има своята страст към свободата. Но този тип свобода аз наричам слободия - този ден с един, на другия – с друг, и тя неминуемо води до бездушие.

Разбрах, че в момента сте в добри отношения с бащата на сина ти Стефан Данаилов. Кога и как дойде взаимната прошка?

Не е имало такава. Ние нито се караме, нито се съдим. Ние сме зрели хора, всеки на своята позиция със съответната дистанция между нас. Аз го уважавам, защото е баща на моето дете и нищо повече. Уважението е свързано с послушание, с респект, със съобразяване. Ако някога съм направила нещо грешно, аз за себе

си съм абсолютно чиста, защото не съм имала намерение да нараня никого. Винаги съм приемала статуса такъв, какъвто е. Той е бил добър, доколкото на него му е възможно отговорен, и това е всичко. Какво повече мога да искам?

В какви отношения са със сина ти Владимир?

Вече се намират в позициите на баща и син. Трябваше им дълго време, за да могат да се опознаят. Не че са били разделени някога – цял живот са се чували, но вече са в истинската позиция на баща и син – родителят помага, детето слуша.

Нали знаеш, че много хора са негативно настроени към теб заради това, че позволи връзката ти със Стефан Данаилов да стане толкова публична, заради първата ти книга и заради участието във VIP Brother. Какво не знаят те за теб?

Направи ми впечатление, че всъщност почти никой от хората, които говорят за това, не е чел книгата ми. Това беше един изумителен за мен факт. Всеки казва: “ти така, ти така”. Те не са чели книгата, те са чели само вестниците, които говорят за книгата. В книгата нищо такова не пише. Там има две странички. Не е описана историята, има само две странички! Тези, които говорят за Стефан и за книгата,

изобщо не са я чели. Тези, които говорят за Брадъра, също не са го гледали. Когато излязохме от там, видах десетки вестници, в които пишеш глупости. Това са прочели най-големите ми критици, те не са гледали предаването.

Естествено! Той е по-силен. Аз идвам от Америка, артистка, слаба. Това е патриархално отношение, наслоявано с години. Хората до известна степен са прави за това, че моята безразсъдност и моята емоционалност не са ме спрели от такива взаимоотношения. Но пък мъжът е активната страна, той решава. А последиците от неговите решения ги носи жената. Дори и в утробата си ги носи. Интересно ми е, когато ме срещнат хора и ми казват: “Ние сме с теб.“ А аз питам “Ама какво е ста-

нало?!” За хората аз съм част от някаква битка и имам нужда от тях на моя страна, а аз не се бия срещу никого. Аз си износих на раменете цялата чернотия. И тя дойде главно от моето общество – от кръга на артистите. Защо от там ли? Защото там той е силен. И защото им е любимец.

Кое е най-тежкото, което си преживяла?

Изолацията. Бях в много тежък емигрански живот. Издържах го, защото съм инат, макар че беше съсипващо. Но Господ ме пази, Богородичка седи над главата ми и съм благословена. Дори да има тежки моменти, бързо ги забравям.

Какво прави Влади в момента?

Много е сладък. Малко е неорганизиран и нехаен, емоционално разпуснат като майка си, но е голям сладур. Чистичък човек. В момента е в Америка, прави масажи.

Искала ли си друго дете?

Да, много. Непрекъснато съм искала друго дете, но това е Божа работа. Аз съм съгрешила толкова много в този живот, че нищо не бива да искам. Всички сме грешни, а от всичките – аз най-вече.

По-чисто и по-спокойно ли живееш днес?

О, не – много трудно и много неспокойно. Пътят е много труден. Много е лесно човек да бъде своеволен. Да си отговорен и със съвест, е трудно. Трудно е, след като толкова време си си развявал байрака, да решиш да си го свиеш...

коса Камелия Антонова за Premium Rouge

грим Александра Йорданова за Make Up Studio