Ябълковият оцет – лекарство от древността (+рецепти)

23 February 2022
Mila.bg

Едно от най-леснодостъпните средства са добър тонус и поддържане на здравето е ябълковият оцет.

От древни времена ябълките се приемат като ценен хранителен и диетичен продукт. Хората за ги ползвали за подобряване на храносмилането, за увеличаване на отделянето на жлъчен сок, за спадане на отоци, за подобряване на кръвообразуването, за лекуване на склероза и подагра, на хроничен ревматизъм и бъбречнокаменна болест, на простудна кашлица и прегракналост.

Много рецепти от старата народна медицина за лечение с ябълки се изучават и потвърждават от съвременната медицина.

Ябълковият оцет е натурален продукт, кулинарна подправка, но се използва и като диетично, лечебно и козметично средство. Освен основният си кисел вкус, той притежава и допълнителни вкусови и ароматни качества, поради което той се цени особено много от кулинарите, а и на пазара цената му е значително по-висока в сравнение с обикновения винен оцет. В този продукт на ябълките са запазени всички ценни вещества на плодовете, а в процеса на неговото създаване – алкохолната и оцетно-киселата ферментация, се синтезират от микроорганизмите нови биологично активни вещества.

История. Днес ябълковият оцет е използван и по-пулярен в цял свят заради неговите многостранни качества. Но, подобно на много други продукти, без които не можем да си представим културното развитие на човечеството, като хляба, виното, бирата, природните масла (зехтин, слънчогледово олио), растителните багрила и др., ябълковият оцет е познат на народите отпреди 10 хиляди години.

Археологически документи показват, че още 5000 г. пр. н.е. в древен Вавилон ябълковият оцет се прилагал за медицински и битови цели. А египетската красавица и владетелка Клеопатра (69–30 г. пр. Хр.) поддържала привлекателната си фигура с помощта на ябълковия оцет. Тя никога не се ограничавала в храненето, но преди да станела от масата, Клеопатра изпивала чаша вода, в която бил разтворен ябълков оцет. Така тя спечелила любовта на великите си съпрузи: Марк Антоний, Птолемей XIII , Птолемей IV.

В историята се описва и едно неочаквано приложение на ябълковия оцет. Анибал (247–183 г. пр. н.е.), картагенският военачалник, който по време на Пуническите войни (218–201 г. пр. н.е.) тръгва с многобройна армия и слонове да покорява “вечния град” – Рим. Когато преминава Алпите, пътят на армията е преграден от огромни скали. Тогава картагенците насичат клони от дърветата, запалват ги върху скалите, след което заливат горещите скали с ябълков оцет. Скалите се натрошават, пътят е отворен и Анибал продължава похода си към Рим. През Средновековието Европа е поразена от голяма чумна епидемия. Когато лекарите посещавали болните, те носели със себе си шишенце оцет за дезинфекция на ръцете.

В Древния Изток оцетът, не само от ябълки, има своя авторитет и приложение като кулинарно, козметично и лечебно средство. В Древен Китай оцет се прави от ориз и се използва за такива цели. В Япония приемат неговата чудодейна сила за запазване на младостта, здравето и силата на хората. В Индия оцетът се прилага за лекуване на рани, изгаряния, кръвотечения и ухапване от змии.

Лечебните свойства на ябълковия оцет се преоткриват през 20-и век от американския лекар Ф. К. Джарвис, който се запознава с методите на народната медицина за лечение на различни болести с ябълков оцет. Той обширно описва своите изследвания за уникалните лечебни свойства на ябълковия оцет в книгата си „Да живеем 5 пъти по 20 години”, която излиза през 1958 г. и в скоро време става бестселър не само в Щатите, но и в много страни по света.

Здравни и лечебни качества на ябълковия оцет

Те са разнообразни и могат да се дефинират така:

– подобряване на метаболизма и изгарянето на мазнините;

– осигуряване на биологичноактивни вещества при диети;

– намаляване нивото на „лошия” (LDH) холестерол;

– подпомага пречистването на организма от токсини;

– намалява отлаганията по стените на кръвоносните съдове;

– намалява риска от инфаркт;

– подобрява кръвообращението;

– поддържа нивото на захарта в нормални граници;

– облекчава състоянието на болни от анемия;

– подобрява баланса на чревната флора;

– унищожава гнилостните бактерии в червата;

– повишава имунитета и съпротивителните сили на организма;

– благоприятства дейността на бъбреците;

– подобрява състоянието при грип и простудни заболявания;

– облекчава артритните и ревматичните болки;

– предпазва от декалцификация на костите.

Открай време се знае, че ябълковият оцет пречиства кръвоносната система разтваря отлаганията по кръвоносните съдове. Той отпушва и най-малките капиляри и по този начин се подобрява храненето на отделната клетка. Оттам и се подобрява работата на целия организъм.

Ябълковият оцет предотвратява втвърдяването на артериите, а оттам спомага и за намаляване на високо кръвно налягане. От 1 до 3 чаени лъжички ябълков оцет преди ядене при редовна консумация може да реши проблема с високото кръвно налягане.

Когато става въпрос за изгаряне на мазнини и потискане на апетита, ябълковият оцет е едно добро средство. Той разтваря натрупванията на пикочната киселина около ставите и постепенно я извежда от организма.

Ябълковият оцет подобрява метаболизма в организма. При прилагането му в разумна диета и програма той способства за контролиране на теглото. Той подпомага храносмилането и стимулира работата на бъбреците. Той унищожава вредните микроби в отделителната система, като предпазва от инфекции и възпаления. Дори в древността ябълковият оцет е използван за лечението на гъбични инфекции и брадавици.

Химичен състав на ябълковия оцет. В ябълковия оцет се сдържат всички ценни вещества на ябълковия плод, заедно с много други, образувани по време на ферментационните процеси – общо към 100 различни съставки. Основната съставка, естествено, е оцетната киселина, чиято концентрация е различна, в зависимост от начина на получаването му и от неговото предназначение. Съдържанието на оцетната киселина е в границите от 1–2% до 7–8%. Съдържат се ензими, които стимулират храносмилателния процес. Разнообразно е и съдържанието на елементи – към 20 (калий, натрий, магнезий, фосфор, хлор, сяра, мед, желязо, силиций, флуор и др.), които са под формата на соли на неорганични и органични киселини. Най-важните биологично активни вещества тук са витамините: А, В1, В2, В3 (ниацин), В5 (пантотенова киселина), В6, В7 (биотин), В9 (фолиева киселина), С, Е и Р.

Важна съставка на ябълковия оцет е пектинът, който е преминал изцяло от плода в оцета. На него се дължат много от здравословните и лечебни качества на ябълковия оцет. Както се знае пектинът се отличава със силни абсорбционни и противовъзпалителни свойства, той облекчава хронични и обострени стомашно-чревни заболявания, свързва токсичните вещества от организма и ги изхвърля и др. Днес, в някои от клиниките в САЩ и Япония, ябълковият оцет се използва при лечението на гастрит и други стомашно-чревни проблеми, освен това той се прилага и като дезинфектант в болничните помещения.

Получаване на ябълков оцет при домашни условия. Ябълков оцет сравнително лесно се прави в домашни условия. Ако се спазват основните правила за приготовлението му, той не ще се различава от търговския по своя състав и качества – кулинарни, диетични и лечебни, а може да стане и по-добър. Той ще ни дари със здраве и ще обогати храната ни с нови ароматни и вкусови качества.

За качеството на оцета е важен сортът на ябълките, които ще използваме. Колкото повече захар се съдържа в ябълките, толкова по-интензивен и пълен ще е ферментационният процес и по-високо ще е съдържанието на оцетна киселина. Ако ябълките са с ниско захарно съдържание, това може да се компенсира с добавяне на кристална захар, както се препоръчва в повечето рецепти. Ароматните и вкусови нюанси на ябълковия оцет ще зависят и от сорта и качеството на ябълките.

Специалистите казват, че най-качествен ябълков оцет се получава при смесване на ябълки от различни сортове и качество, а именно: 50% сладки ябълки, 35% кисели ябълки и 15% диви ябълки с горчив и стипчив вкус. Ако диви ябълки трудно се намират, то може да се вземат само първите два вида – сладки и кисели, като съотношението им стане 60% на 40%. Но ако се разполага само с един сорт ябълки – от единственото дърво в градината, то ябълковият оцет пак ще стане. Тук превеждаме няколко рецепти за получаване на ябълков оцет при домашни услови. В първата рецепта описанията са по-подробни, тъй като са описани някои манипулации – опитване, филтруване, съдове и др., които важат и за другите рецепти, които са показани по-накратко.

Рецепта за ябълков оцет (1)

Продукти: 5 големи ябълки (към 2 килограма) или 10 ябълки със средна големина, 1 ч. ч. пчелен мед или 1 ч. ч. захар, вода – 4 л.

Приготвяне: Ябълките се измиват и без да се обелват и почистват от семките и дръжките се нарязват на парченца с големина 2–3 см. Изсипват се в 5-литров стъклен буркан с широко гърло. Може да се използва и съд, изработен от пластмаса, разрешена за хранителни продукти. Нарязаните ябълки запълват буркана почти до половината. Ябълките се заливат с вода (да не е твърда или хлорирана) до 5–6 см от горния ръб на буркана. Водата не трябва да е студена, а затоплена при стайна температура. Прибавя се медът или захарта и се разбърква до разтварянето им. Съдът се покрива с марля, която се пристяга с гумен пръстен и се оставя при стайна температура (20–22°С) за около седмица, като внимателно се разбърква 1–2 пъти на ден. Започването на алкохолната ферментация се отбелязва с отделянето на мехурчета и характерна не неприятна миризма.

Процесът на алкохолната ферментация е завършил, когато изрезките от ябълки не плуват в течността, а потънат. Това обикновено става след седмица. Течността се отлива, прецежда се през 2–3 слоя марля и се прехвърля в по-малък буркан. Тази течност всъщност е ябълково вино, не толкова популярно у нас, но в много западни страни и в САЩ се продава или прави при домашни условия и това е ябълковият сайдер (apple cider), т.е. ябълково вино. Бурканът се покрива с 2–3 слоя марля, пристяга се с гумен пръстен и се оставя на тъмно при стайна температура за 3–4 седмици. През това време протича оцетно-киселата ферментация. Образуването на слаба утайка или на белезникава пеленка по повърхността е нормално явление и не бива да ни безпокои.

Дали ябълковият оцет вече е готов, се установява, като се опита. Това се прави след третата седмица. Ако вкусът е на истински оцет, отлива се, филтрува се през 2–3 слоя марля, прелива се и се съхранява в чисти стъклени шишета или бурканчета на хладно и тъмно място.

Ако след четвъртата седмица оцетът не е достатъчно силен, оставя се още една седмица и отново се опитва. Ако пък оцетът е оставен прекомерно дълго време и се окаже при опитването, че е много силен, той се разрежда с вода до желания вкус и киселинност.

Ябълковият оцет е стабилен при съхранение, но ако се остави дълго време на по-топло място, на повърхността се образува отново белезникава пелена. Няма страшно – това са същите ацетобактери, които са продължили своето развитие върху останалия алкохол. Просто оцетът трябва да се филтрува отново и да се прехвърли в чисти съдове.

Рецепта за ябълков оцет (2)

Продукти: ябълки – 1 кг, вода 1 л; захар – 4–5 супени лъжици.

Приготвяне: Ябълките се нарязват на малки парченца (без да се обелват и да се почистват от семките и дръжките), прибавя се захарта, заливат се с водата, разбърква се до разтваряне на захарта и се оставят на стайна температура, за да се проведе алкохолната ферментация, което става за около една седмица. Прецеждат се през марля и сокът се налива в стъклен съд, покрива се с марля и се оставя на тъмно и топло. Оцетът е готов, след като утайката се спусне на дъното. Налива се в по-малки бутилки и се държи на тъмно и студено.

Детайлите са описани подробно в първата рецепта.

Рецепта за ябълков оцет (3)

Продукти: ябълки – 4 кг, мая за хляб – 50 г, сух ръжен хляб – 200 г, вода – 5 л, захар – 250 г, мед – 300 г.

Приготвяне: Ябълките се настъргват на едро ренде или се нарязват на много ситно. Прехвърлят се в стъклен буркан, прибавят се захарта, маята и начупеният на парченца ръжен хляб, разбърква се, залива се с водата и отново се разбърква до разтваряне на захарта.

Съдът се покрива с марля и се оставя на тъмно място при стайна температура (20–22°С). Сместа всеки ден се разбърква с дървена лъжица. След 10 дни кашата се прецежда през 2–3 слоя марля. Към течността се прибавя медът и се разбърква до разтварянето му. Оставя се още десетина дни, докато завърши ферментацията и течността се избистри. Оцетът се прецежда и се разлива в чисти стъклени бутилки. Бутилките се затварят и се съхраняват на хладно място. Оцетът е най-добър за използване след 2–3 месеца.

Из „Ябълката – храна и лекарство”

Книгата може да поръчате тук!

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/