Петър Дънов и Орденът на розенкройцерите

Той е убеден, че животът с многообразието си е най-висшето училище и школа за усъвършенстване.

Hа 12 юли 1864 г., навръх Петровден, се ражда вторият син на свещеника Константин Дъновски. Нарекли го Петър. В основното училище той се отличава с ученолюбие, любознателност, остроумие. Не му убягват и най-дребните явления и случки, обича да наблюдава ритъма на живота на хората, иска да разгадае причината за наблюдаваните процеси. Често се усамотява на хълм край село Николаевка, Варненско, където живее.

Учи във Варненската гимназия, а после – в Американското научно-богословско училище в Свищов, но се чувства неудовлетворен. Не намира отговор на въпроса защо хората като творение на Бога имат толкова много пороци и защо у тях няма следи от Божествената любов, мъдрост и истина.

Когато завършва училището през юли 1887 г., Петър получава атестат и препоръка да продължи образованието си по богословие в САЩ. Става учител в с. Хотница, за да спечели пари за пътуването.

Става все по-вглъбен в себе си,

а единственото му развлечение е живата природа и музиката, която звучи сред нея. Той се старае да подражава с цигулката си на мелодиите, които чува в природата. Обучава се да свири на цигулка при своя чешки учител във Варна, който го въвежда в света на музиката. Подтикнат от непреодолимото желание да се добере до истината за света и живота и да бъде полезен на хората, той заминава за САЩ през 1888 г. да следва богословие. Осъзнава, че живее в изключителен период на преход от ХІХ към ХХ век, т.е от века на умозрителната и съзерцателната наука и философия към века на точната и реалистична наука.

Двадесетото столетие се очертава като време на високи научни постижения във физиката, математиката, астрономията, космологията и биологията. За да си изясни този преход, той

изучава философията на древни алхимици

като Роджър Бейкън и Алберт Велики, както и на светли умове като Джордано Бруно, Парацелз, Хермес Трисмегист, Емануел Сведенборг.

В САЩ П. Дънов се свързва с окултното общество "Орден на Розата и Кръста" или т.нар. розенкройцери.

В ордена на розенкройцерите Дънов осъзнава, че за подготовката на посвещение в тайните на живота се изисква време за уединение и вглъбяване в себе си.

По-късно в беседите си Учителя твърди, че Орденът на розенкройцерите е клон на Великото Бяло братство, което в България се е представяло навремето от богомилите, а в Европа – чрез дейците на Реформацията. В Ордена на розенкройцерите той разширява знанията си за древните философски школи, изучава изкуството да владее и ръководи себе си, усвоява методи за каляване на волята, запознава се с лечебни и оздравителни практики, научава се да постига пълно съсредоточаване и вглъбяване в себе си, усъвършенства чрез бдение и молитва контакта със същества от по-висши сфери и светове.

Любимите му места за съсредоточаване и отдих са планините

Младият Дънов осъзнава, че чрез съзерцание, интуиция и прозрение научава много повече, отколкото в университета. В природата и в живота няма граници и препятствия за усвояване на знания, за достигане на истината и за овладявне на любовта.

Животът с многообразието си е най-висшето училище,

школа за усъвършенстване.

Като изучава задълбочено Свещеното писание и живота на Христос, и подкрепен от мъдростта на древните, Дънов търси своето преизпълване от Любовта на Христа. Единствено чрез овладяване на Мъдростта и Божията Любов човек може да се отправи по пътя на съвършенството, чиято крайна цел е Истината. Така будният младеж решава и дава обет да отдаде живота си за разясняване на философията на живота пред хората в името на Любовта, Мъдростта и Истината.

Уповаването в науката на П. Дънов е толкова силно, че той постоянно съветва слушателите си да проверяват и изпитват всичко и когато се уверят, че е истинско, да го възприемат. Според него науката е избавителка за човечеството. Тя го освобождава от нищетата, от невежеството, от заблудата и неверието. Той слага като основен камък на своето слово науката, а като ограда – истината и вярата в Бога.

След завръщането си в България Дънов се усамотява (1897-1900), вглъбява се в себе си, прекарва дълго време в съзерцание и молитва. В този период той прави връзка със същества от отвъдния свят и един ден получава посвещение, диктувано от висшия Дух на Господа, в което се казва: "Винаги съм говорил чрез духа си и сега пак говоря, защото съм всякога жив и пребъдвам у тебе от началото. Великият ми Дух ще ти дойде на помощ и ще чуеш Моята заповед и ще приемеш моето Слово, което ще внесе у тебе все що е потребно да станеш раб мой, избран, в когото имам своето благоволение и своето присъствие…

Този народ, в който обитавам, ще се съвземе духом, ще порасне, защото имам да сторя с него това, що ти обещах. Ще го повдигна с Моята сила, ще го укрепя с Моя Дух. Той ще стане един от първите между многото. Във всичките пътища ще му съдействам и ще го повиша, за да познаят, че аз съм Господ"… Това са напътстващи слова, чути от П. Дънов. Въодушевяващи и укрепващи вярата в Господа и делото, което предстои.

Във връзка със случилото се Дънов казва за себе си: "Аз съм вселен. (Вселяването е станало на 07.03.1897 г., стар стил, на няколко етапа.) След това мистично преживяване той приема духовното име Беинса Дуно.

“Ако започна да ви разправям къде съм учил, няма да ми повярвате.

Ако ви кажа, че съм обиколил всички светове, всички планети, ще повярвате ли? Не спадам към никоя църква, към никоя партия, организация, към никой народ, защото не съм от Земята. От Слънцето идвам и отивам към него. Под Слънце разбирам оня възвишен, разумен живот."

Беинса Дуно пътува из страната, изнася научни лекции, прави френологични изследвания на българския тип – лице, черепна кутия, ръце, пръсти, фигура, крака, походка и маниери, мимики. Беседите му са интересни и масово посещавани. За хората интерес представляват френологията, физиогномията, хиромантията и философията на живота. Той успява да привлече към себе си любознателни и събудени души. Постепенно изгражда малки групи от съмишленици във Варна, Бургас, Сливен, В. Търново, Русе, Пловдив, Казанлък, София.

На 6 април 1900 г. свиква на първа среща във Варна първите си съмишленици – д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Д-р Миркович като по-заможен е ползвал превозно средства, за да стигне до Варна, но другите двама е трябвало да вървят пеш от Бургас до Варна.

За тяхна изненада Учителя ги посреща извън града,

без да му е било съобщено как ще пътуват. Когато се събират, на тримата им прави впечатление, че около заседателната маса има повече столове от присъстващите. Дънов им обяснява, че на срещата ще присъстват и същества от духовния свят. Тази среща полага началото на ново духовно движение и общество в България, което по-късно Дънов нарича Бяло братство като клон от Всемирното Бяло братство - Братството на великите посветени и на духовете, завършили своята земна еволюция. Срещи със съмишлениците се организират вече всяка година първо във Варна, а после и в Търново. На тези срещи-събори Дънов обяснява значението на мисията на Новото учение и връзката с братята от невидимия свят.

"Не мислете, че ви проповядвам някаква религия. Да ме пази Господ от това. Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се основава бъдещият строй. Нашето учение е на Бялото братство, според което всички способности и сили на човека трябва да се събудят."

Учителя често е цитирал думите на Сократ: “Познай себе си”

Според него да познаеш себе си, ще рече да познаеш висшето, Божественото начало в себе си. Т.е. да познаеш Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно.