Чудото в щангите Карлос Насар: Тренирах атлетика и футбол, но залата ми пасна

Карлос Насар стана вторият най-млад световен шампион в щангите за всички времена на 17 години и 214 дни. Пред него остана само Севдалин Маринов, който през 1985 г. триумфира на 17 г. и 47 дни.

- Карлос, честито. Как се чувстваш?

- Прекрасно, чувството е просто невероятно. Да, очаквах тази титла, но чувството е съвсем различно, когато стъпих на първото стъпало на стълбичката. Радвам се, че не стана издънка като на европейското, когато станах втори. Тук е мястото да благодаря на новия президент на федерацията Ариф Маджид и на д-р Васил Панайотов, които платиха от джоба си престоя ни в Ташкент. В противен случай си оставахме в България.

- Не си ли малко нахален да атакуваш и подобриш световен рекорд при мъжете?

- Ако не си малко нахален, няма как да станеш световен шампион. Бях готов дори за по-сериозна тежест, но вярвам в решението на треньорите. Те преценяват най-добре.

- Разкажи нещо повече за себе си.

- Няма нищо интересно. Роден съм в Париж. Баща ми е ливанец, майка ми е българка. Мама ме е отгледала, защото с баща ми нямахме връзка 10 години.

- Щангите ли са първият ти спорт?

- О, не. Тренирах първо лека атлетика, след това спортна гимнастиха. Тренирал съм и футбол, като всяко хлапе. Но когато влязох в залата по щанги, разбрах, че това е моят спорт. И от този момент забравих за всичко останало.

- Знаеш ли, че си вторият най-млад световен шампион в историята на спорта?

- След Наим, нали?

- Не, след Севдалин Маринов. Всички останали, Наим включително, са били по-големи от теб при първата си титла.

- Това е невероятно. Кара ме да се чувствам още по-горд от това. Да изпревариш имена като Наим и останалите големи звезди, е изключително постижение. Просто не мога да повярвам.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Не че имам много свободно време. По принцип обичам да чета книги, да обикалям забележителностите на България, а в България има доста места, които искам да посетя. И да ходя на мачове на ЦСКА. В Червен бряг имаме много силен фен клуб. Но отдавна не съм имал този шанс. Просто не остава време.

- Значи си привърженик на ЦСКА?

- Да, още от дете. Винаги при възможност съм в агитката на мачовете, но напоследък това не става достатъчно често.

- Е, на 20-и има двубой с “Лудогорец” на “Българска армия”.

- Е, няма да успея. Прибираме се и отиваме в Пловдив. Тогава ще е мемориалът за Милен Добрев. Тези състезания не се пропускат. Това е славното минало на нашия спорт.

- Какво следва след световната титла?

- То е ясно. През април е европейското първенство, което ще бъде в София. Трябва да съм суперподготвен за него, защото пред родна публика е най-важното да успееш. След това световно и така лека-полека до олимпиадата в Париж. Тя ми е главната цел. Особено след като не успях да стигна до Токио.

Златният медал от олимпиадата е основната ми цел.

- Но бъдещето на световните щанги остава неясно.

- Смятам, че това ще бъде преодоляно. Не е проблем, който можем да решим ние - щангистите. Вярвам, че всичко ще се оправи в близките няколко месеца.