Крез 1956 година огромният Съветски съюз изглежда непоклатим и вечен. Отминала е Втората световна война и Червената хидра се е разпростряла върху половината Азия и половин Европа. Нещо повече, ядрената Империя на комунизма мечтае за световно господство и се готви да протегне пипалата си и към Америките. Начело на СССР е тромавият на вид украински комунист Никита Хрушчов.
Макар че се заема да разобличи и разчисти култа към личността на Сталин, той има и мрачната слава на
пръв гонител
на Църквата.
Все още се помни знаменателната му закана, че в най-скоро време ще покаже по телевизията последния поп в СССР, след което ще го обеси на собствените му черва! И точно тогава, в годините на комунистическите гонения срещу вярващите, се случило едно невероятно чудо, което разтърсило всички – знаменитото “Зоино стоене”. Това се случило в град Самара, наричан тогава с името на комунистическия функционер Куйбишев.
Зоя била млада девойка, работела в местния завод за тръби, описва в книгата си “Белгородският старец Серафим (Тяпочкин)" протойерей Валентин Бирюков. Наближавала Новата 1956 година и Зоя решила да я посрещне с приятели у тях, затова поканила приятели в дома си на вечеринка с танци. Тъй като руската православна църква служи по стария, юлианския календар, Новата година се падала по време на Рождественския пост.
Зоината майка била вярваща православна християнка и се възпротивила на тази веселба през пости, но младежите не я послушали. Събрали се всички, само Николай, годеникът на Зоя, все още го нямало. Засвирила хармониката и младите хора започнали да танцуват. Обидена на годеника си, Зоя свалила от стената иконата на свети Николай и казала: “Щом го няма моя Николай, ще потанцувам със свети Николай”. Приятелите й се стъписали, едно момиче я увещавало да не върши подобно светотатство. Но Зоя отговорила дръзко:
“Ако има Бог, нека Той ме накаже!”
След това се завъртяла в танц с иконата. След третото завъртане стаята изведнъж се изпълнила със силен шум, вдигнал се вихър и блеснала ослепителна светлина като от мълния. Всички младежи избягали навън в потрес, вътре останала само Зоя – тя стърчала вкаменена, студена като мрамор – и продължавала да притиска към гърдите си иконата на светителя!
Когато майка й се върнала у дома и видяла какво е станало, загубила съзнание и я откарали в болница. Върнала се от там след няколко дни. Със сълзи на очи тя молела Бога за прошка и помощ.
Извикали лекари, но никой не могъл да я премести, краката й сякаш се сраснали с пода. Въпреки отсъствието на външни признаци на живот, ясно се чувало биенето на сърцето на девойката. Лекарите опитали всичко, но не успели да променят това странно състояние, в което се намирала Зоя.
За всичко станало съобщили на патриарх Алексий I, за да се моли за Зоя. Светейшият отговорил така: “Който я е наказал, Той ще я помилва”.
Вестта за това невиждано чудо бързо се разнесла
из Русия
и огромни тълпи започнали да се стичат към Куйбишев,
за да се уверят с очите си. Но милицията блокирала подстъпите към невзрачната дървена едноетажна къщурка. Униформените според инструктажа разяснявали, че не се е случвало нищо необичайно. Но милиционерите, които дежурели на най-близкия пост, чували през нощта как Зоя викала на майка си: “Мамо! Моли се! В греховете си умираме! Моли се!” На някои от тях, още съвсем млади (28 - 32-годишни), косите побелели от ужас от страшните неистови викове на момичето.
Лекарите чували със слушалките си нейното сърцебиене, но когато се опитвали да й бият инжекция – иглите на спринцовките се чупели във вкамененото й тяло. Майката на Зоя потърсила помощ и от свещеници; те прочели молитви и се опитали да вземат иконата от момичето. Но не успели. Обаче на празника Рождество Христово на 7 януари в къщичката пристигнал отец Димитрий Тяпочкин. Отслужил молебен и водосвет и осветил цялата стая. След това успял да вземе от ръцете на Зоя иконата и казал: “Сега трябва да чакаме знамение на Великден”.
Но още преди Възкресение се случило друго чудо. В навечерието на Благовещение, което в Русия се почита на 7 април, някакъв благообразен старец помолил милиционерския пост да го пусне в Зоината къщичка. Униформените не го пуснали. Старецът се опитал да влезе и по време на дежурството на следващата смяна.
Пак го спрели. Но на третия път, вече в самия ден на Благовещението, милиционерите се смилили и го пуснали. А през прозореца постовите чули как старецът кротко говори на Зоя: “Е, какво – умори ли се да стоиш права?”. Минало известно време, но старецът не излизал навън. Когато охраната го потърсила вътре, от него нямало и следа. Всички, които се удостоили да видят този беловлас старец, били убедени, че
това е бил самият свети Николай!
В това състояние Зоя престояла четири месеца или 128 дни чак до самия Великден, който в оная година се паднал на 23 април. Когато настъпил празникът на светлото Христово Възкресение, девойката силно извикала: “Молете се! Страшно е, земята гори! Целият свят загива в греховете си, молете се!” Оттогава тя започнала да оживява, а мускулите и ставите й започнали да се раздвижват постепенно. Сложили я да легне в леглото си, но тя продължавала да стене и да настоява всички да се молят за света, загиващ в греховете си.
Случило се знамението, за което предупредил отец Димитрий, който по-късно приел монашество под името Серафим. По молитвите на светителя Николай Господ помилвал дръзката Зоя, приел нейното покаяние и простил греховете й. А на третия ден на Великден Бог прибрал душата й.
Но всичко, което се случило, така поразило жителите на Куйбишев и околностите, че много хора се обърнали към вярата.
Бързали към храмовете,
за да се покаят
и изповядат, некръстените се кръщавали, окачвали си кръстчета на вратовете.
А чудната икона на св. Николай била положена в храма, където служел отец Димитрий/Серафим. Пред иконата се извивала дълга опашка от желаещи да се поклонят на светителя. Затова комунистическите власти наредили иконата да бъде скрита; ето защо я внесли в олтара на храма.
Разказана така, за мнозина историята на Вкаменената Зоя вероятно звучи като приказка. Затова нека потърсим в подкрепа свидетелствата на очевидци на тези събития. Ето какво разказва свещеник Виталий Калашников, предстоятел на храма “Св. София” в Самара:
“Една наша родственица на име Анна Павловна Калашникова по онова време през 1956 година работеше като лекар в “Бърза помощ”. Тя пристигна у нас на 1 януари и ни събуди с думите: “Вие още спите, а целият град е на крака!”. После ни разказа за чудото с вкамененото момиче. Освен това тя призна (макар че я бяха принудили от милицията да се подпише, че няма да разказва на никого), че идва направо от дома на Зоя, където я извикали по спешност. Видяла момичето, което продължавало да стиска в ръце иконата на св. Николай. Като лекарка, опитала се да й направи инжекция,
но иглите се
огъвали и чупели.”
Д-р Калашникова работила още доста години в “Бърза помощ” и починала през 1996 година.
А пенсионерката Анна Ивановна Федотова си спомня по-късно следното: “В онези дни аз идвах на два пъти в Куйбишев, за да видя чудото, за което говореха навсякъде. Но дървената къщичка на ул. “Чкалов” 86 беше обкръжена от милиционери, които не пускаха да се влиза вътре. През портичката излезе един млад милиционер и аз го запитах: “Кажете, а тази Зоя наистина ли стои права?” Той се обърна към мен с думите: “А вие разпитвате досущ като жена ми. Аз няма да кажа нищо, по-добре виж сама”. И той си сне фуражката, под която се показаха съвършено белите му коси. “Виждаш ли?! Това е по-вярно от думите. Ние сме се подписвали, на нас ни е забранено да разказваме за това. Но само ако знаеше колко е страшно да гледаш тази застинала девойка!”
Въпреки комунистическата цензура случаят
на Зоя се появил
и във вестниците
– макар че журналистите се опитали да го представят като “попска измама”. Отговаряйки на писма до редакцията, някакъв мним съветски “учен” потвърдил, че станалото със Зоя не е измислица, заявявайки обаче, че това било някакъв нов вид вцепеняване, неизвестно досега на науката. Това обаче е очевидна лъжа, защото, първо – при вцепеняване няма такава каменна твърдост на плътта и лекарите могат да направят инжекция на болния. Второ – при тази болест болният винаги може да бъде пренесен от едно място на друго и въобще той лежи, а Зоя е стояла, и то толкова дълго време, колкото не би могъл да издържи дори здрав човек. И при това не са могли дори да я помръднат от мястото й.
За да неутрализират ефекта на потресаващото чудо върху съветските хора, партийната атеистическа пропаганда се активизирала изключително – Куйбишев и околностите били кръстосвани от комсомолски агитки, които убеждавали народа, че няма нищо свръхестествено. Което имало обратен ефект. А на архимандрит Серафим (Тяпочкин), взел иконата от ръцете на вкаменената Зоя, комунистите дали 3 години затвор. Забранили му да разказва за това чудо, а след затвора го изпратили да служи в село Ракитное.
За куйбишевските събития си спомня и протойерей Андрей Савин, по онова време бивш секретар на Самарското епархиално управление:
“Сутринта видях група хора около този дом. А
привечер тълпата стигаше до
хиляда човека.
Разположиха патрули. Но отначало не закачаха хората. Онези дни бяха много напрегнати. Народът, естествено, чакаше от нас, свещенослужителите, разяснения, но ни един свещеник не обелваше и дума. Плашеха се. Тогава всички ходехме по острието на бръснача. Свещениците бяха на регистрация. Утвърждаваше ги и ги уволняваше упълномощеният по религиозните въпроси - от изпълкома!”
Немного отдавна случаят в Самара бе пресъздаден със средствата на игралното кино. Филмът “Чудо” на сценариста Юрий Арабов и режисьора Александър Прошкин бе отличен със Специалната награда на 31-вото издание на Московския международен кинофестивал през 2009 година.
“Застиването на Зоя е знаково събитие за целия руски народ, знак че повече не може и не бива да се живее без вяра”, казва режисьорът Прошкин.
По материали от книгата “Белгородският старец Серафим (Тяпочкин)” на йеродякон Софроний Макрицкий.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/
Коментари