ММА легендата Йордан Радев: Боли ме за Багата

20 October 2021

БД Онлайн

Радев приключи своята кариера с 23 победи и 5 загуби

Йордан Радев (23 победи, 5 с нокаут, 5 със събмишън и 5 загуби) е сред най-успешните български ММА бойци. Той е вторият нашенец, който подписва договор с най-голямата организация на планетата UFC през далечната 2007-a.

45-годишният помориец прави голямо име с победи над топбойци. Бившият борец живее от доста години в САЩ. Той е треньор и не спира да следи изявите на следващата генерация ММА състезатели. Специално за "България Днес" и за youtube канала "Спортната джунгла" Радев сподели какво е бъдещето на водещите наши състезатели Благой Иванов-Багата и Калоян Колев.

Огнян ГЕОРГИЕВ

- Г-н Радев, все още ли живеете на Източното крайбрежие и водите ли тренировки в престижния клуб "Файт Фектъри" в Бруклин, Ню Йорк?

- Клубът е затворен заради пандемията от година и нещо. Не знам кога ще се отвори. Все още се занимавам с треньорска дейност. Имам няколко студенти. Тренираме на открито. Използваме хубавото време и сме в парка, докато намалеят забраните.

- Вие сте сред пионерите на ММА в България. Как се получи преходът от елитен борец към смесените бойни изкуства?

- След като реших да напусна националния отбор по борба, заминах за Холандия. Залата, в която тренирах, имаше кикбокс, бокс и зародиши на момчета, които се занимаваха с ММА. Страната беше една от първите, където беше позволено да се организират подобни мачове. Тогава правилата не бяха, както сега. Нямаше категории. Биеха се клечка срещу мечка. Много ми хареса. Нещо повече от борба беше. Усетих тръпката. Казах си, че това е за мен. Трябва да опитам. По-агресивен съм и смятах, че ще ми допадне. В началото играех за удоволствие. Исках да видя какво е на ринга, където се играеше тогава. Сега вече е в клетки. За първия мач излязох срещу класен съперник с 5-6 срещи. Беше два метра. Бих го за минута и половина със задушаване. Той беше кикбоксьор. Използвах влизания в краката. Трябваше да умея всички стилове, защото само борбата нямаше да помогне. Гледах на видеокасети мачове. Нямаше интернет, както е сега. Търсиш от хора, които са взели от Америка. Научих няколко техники. Хареса ми, продължих. Един бразилец с черен колан по жиужицу много ми помогна. Готвих се в стойка с Петер Артс, шампиона на К-1. Голямо име. С Реймонд Йовал, световния шампион по бокс в средна категория. Имах добри учители около мен. Вземах готова информация. Композирах нещата. Свързвах всичко в един елемент. В началото беше трудно. Знаех, че трябва да си добър в защита срещу кикбоксьори и после, ако може, да ги свалиш на земята. Вторият мач беше срещу най-класния боец в Холандия. Имаше 20 срещи. С битки в Япония и Америка. Победих го в първия рунд. Мачът беше насрочен за цели 10 минути без почивка. Нокаутирах го на петата. По форумите се пишеше, че нямам никакви шансове срещу него. Един вид, обричам се на гибел. Никога не ме е било страх, когато излизам срещу класни съперници. Това ми остана от борбата.

- След 11 победи и 1 загуба получавате покана да се биете в UFC. Първият ви съперник е Дрю Макфедрис. Какво помните от тази галавечер. Губите за около 30 секунди?

- Честно казано, подцених го. Букмейкърите ме сочеха за фаворит. Трябваше да съм по-мобилизиран. UFC не ми беше приоритет. Най-интересно беше да играеш в Япония. К-1 и Прайд. Дори участвах в турнир по пътя към Япония. Бих две срещи една след друга. Излезе ми шанс за UFC, но това се оказа първата загуба с нокаут. Мениджърът не трябваше да ме слага с такива опоненти, които имаха по няколко победи в UFC.

- Вторият ви мач в UFC e срещу Дийн Листър. Биете се на една галавечер с големи имена като Чък Лидел, Джордж Сейнт Пиер, Мат Хюз и Вандерлей Силва. Какво помните от това шоу?

- Тогава готвеха Дийн Листър за шампион в средна категория. Водеше се най-добрият американски граплър. С Мат Хюз бяхме в една съблекалня. Снимаха ни с Вандерлей Силва за плейстейшън играта. Бяхме в един вагон. Трябваше да си вържа кончето и да избера по-слаб съперник. Тогава бях в Топ 3 на Европа. Срещу Листър трябваше да съм по-агресивен. Да покажа повече, защото играех в САЩ срещу американец. Това ми устрои лоша шега. Дадоха със съдийско решение за него.

- Защо не продължихте с UFC?

- След две загуби те прекратиха договора с уговорката, че трябва да покажа някакво ниво, за да ме върнат. Трябваше да играем с Ломбард за друга организация. Кен Павия беше мой мениджър. Направи голяма глупост. Създаде си проблеми с шефа на UFC Дейна Уайт, който реши че всички бойци на Павия няма да играят за организацията. Той имаше 30 състезатели. Вече нямах право да се бия там. Тогава изиграх няколко мача в България. Създаде се веригата М-1. Направиха отборни срещи с национални отбори. Бихме холандците, които се водеха фаворити. Играхме с тях в Бразилия. Любен Джубрилов беше основният двигател. Даваше пари, ползвахме негови съоръжения. Имаше голям подем на ММА в България. След това той имаше проблеми. Забягна в Гърция. Няколко години имаше застой. После Багата излезе навън.

- Какво мислите за Благой Иванов? Има ли потенциал да стигне до мач за титлата в UFC в тежка категория?

- Ние поддържаме контакт, в Лас Вегас е. Има потенциал, но му трябваше малко късметът. Не му провървя, точно като на мен. Боли ме. Можеше да играе за титлата. Лошата шега беше, че за мача с Дерик Люис Доналд Тръмп беше в залата в Ню Йорк. Дадоха победата на американеца, въпреки че беше за Багата. Благой направи грешка. Трябваше да го държи на земята, защото е самбист. Следващия си мач пак го загуби с малко. Имаше контузия, а сега и още една. Вероятно след няколко месеца ще го видим в клетката.

- След часове Калоян Колев ще се опита да стане петият българин в UFC. Той ще се бие с Армен Петросян. Какво мислите за Колев?

- Млад състезател. Не го познавам лично. Гледах няколко негови срещи. Едната е с Камен Георгиев, който е ветеран, от първите български бойци. Добре се справи. Има забележки и има какво да се ошлайфа. В неговия ъгъл е Теодор Карастоянов, с когото лично се познаваме. Той ми е казвал, че имаме надеждни момчета. Калоян е с голям потенциал. Трябва да се бие в средна категория, а не в лека-тежка, където всички са много по-ръстови и снажни. Тези малки ръкавички решават срещата с един удар.

- Какъв съвет бихте му дали за психологическата настройка преди толкова важен мач в UFC?

- Напрежението е голямо при него. Трябва да излезе по-спокоен. Когато си вътре, натоварването изчезва. Поне така беше при мен. Една грешка и вече няма връщане назад. Трябва да не мисли, че може да загуби. Дано да видим още един българин да играе в UFC.

- Напоследък нашумя веригата "Бокс без ръкавици", където има много ММА ветерани. Бихте ли се пробвали там?

- Не мисля. Получих няколко контузии, които ме накараха да се откажа. Има един момент, в който се уморяваш и психически да ги лекуваш. Гледам мачове с интерес и отвътре почва всичко да ми ври. Иска ми се да се върна. Едно е да искаш, друго е да го можеш. Ако почнеш да тренираш, трябва да е два пъти на ден. С контузии не можеш да се готвиш.

- Какво бихте посъветвали момчетата и момичетата, които искат да достигнат до UFC?

- Постоянство. Разучаване на техника. Не трябва да спират, а да се усъвършенстват. Не трябва да даваш шанс на съперника. Да има с какво да го изненадаш. Постоянно да се работи. Физически и технически. Без никакъв застой в развитието като боец. Да се стремят към най-високата цел. Аз се стремях да участвам на олимпиада и да взема медал, а след това да стана шампион на UFC и Прайд. Да се бия с най-класните бойци. Никога не съм се страхувал от тях.