Историкът Пламен Павлов: Да кръстиш площад на поп Кръстьо е провокация

Личността му не бива да се пресилва и изравнява с тази на Васил Левски

"Кръщаването на площад в Ловеч на името на поп Кръстьо е провокация! Не е необходимо и ненужно води до разделение сред хората."

Това коментира пред "България Днес" историкът и председател на фондация "Васил Левски" проф. Пламен Павлов. Думите му са по повод решението на общинските съветници в Ловеч площадът пред художествената галерия в стария квартал "Вароша" да бъде кръстен на Кръстьо Никифоров, познат като поп Кръстьо. Мястото е с огромно значение, тъй като там Васил Левски създава първия революционен комитет.

Васил Левски

"Безсмислено е да се създава такова противопоставяне и разпалване на дискусия, което изглежда сякаш иска да се отклони вниманието от други въпроси. Не мисля, че ролята на поп Кръстьо трябва да бъде пресилвана и дори приравнявана към тази на Васил Левски", добави Павлов.

Историкът посочи, че не поддържа тезата, че духовникът е предател на Апостола, въпреки че двамата са имали конфликт през 1872 година. "Отдавам залавянето на Левски не толкова на предателство, колкото на случайност от действията на служби и полиция", обясни уважаваният историк.

Кръстьо Никифоров

През последните 18 години общинските съветници в Ловеч на три пъти опитват да кръстят площада на поп Кръстьо. И трите пъти досега са неуспешни. Идеята разпали страстите в местния парламент, като дори се чу предложение Българската академия на науките да изготви становище дали духовникът е предател или не.

"С каквото и становище да излезе БАН, най-вероятно пак ще има оспорване от различните историци. Аз съм съгласен, че поп Кръстьо трябва да получи своето заслужено място. Ние като ловчанлии трябва да дадем своя дял и своя принос. Трябва да защитим нашите позиции", заяви бившият кмет на Ловеч и областен председател на БСП Минчо Казанджиев.

Три версии за залавянето

Най-напред Любен Каравелов (вестник "Независимост", 1873-1874 г.), а след това Захарий Стоянов, Иван Вазов (одата "Левски" в стихосбирката "Гусла" (1881 г.), Димитър Страшимиров, Антон Страшимиров, Александър Бурмов, професор Иван Унджиев, Константин Илиев и други поддържат версията за предателството на поп Крьстьо.

Съществува друга версия, според която поп Кръстьо е бил жертва на оклеветяване от страна на участници в комитетската дейност, главно в Ловеч и Плевен. Известно е, че непосредствено преди предателството на Левски поп Кръстьо е касиер на Ловчанския комитет и си купува къща. Твърди се, че Левски се усъмнява в делата на попа и иска отчет от него къде са комитетските пари.

Третата версия е, че залавянето на Левски при полицейската акция е случайност.