Големите криви крака на Трифон Иванов изумяват първия му треньор

21 February 2021
Добромир Добрев

В няколко поредни броя "168 часа" ще публикува откъси от книгата "Трифон Иванов - Железния. Биография на една вечна легенда" на Книгоиздателска къща "Труд". Автори са Добромир Добрев, Кристиан Иванов и Георги Иванов.

Как да изгради отбор с манталитет на победител? Това е въпросът, който тормози младия треньор Георги Василев, когато поема "Етър" (Велико Търново) през 1986 г. Преди това специалистът е част от щаба на националния селекционер Иван Вуцов, извел България до финалите на световното първенство в Мексико '86. Нашите минават триумфално през квалификациите за мондиала, разбивайки мита за непобедимия отбор на Франция, който по това време е действащ европейски шампион.

"Петлите" пристигат в София, след като са спечелили шампионата на Стария континент през 1984 г. по безапелационен начин. Голямата им звезда Мишел Платини е голмайстор на турнира с невероятните девет попадения в пет мача. Но на 2 май 1985 г. Франция капитулира пред един блестящ отбор на България и е пометена с 2:0 на стадион "Васил Левски" в квалификация за световното.

"Лъвовете" си осигуряват виза на Мексико, но

на самия турнир лъсва стара слабост Далеч от родината отборът не може да покаже това, на което е способен, и отново оставаме без победа на финалите на големия форум. Пет класирания и нито една победа... Не успяваме да надвием дори аутсайдера Южна Корея, след като в проливен дъжд азиатците ни измъкват равенство – 1:1. Ребусът защо българите не успяват да счупят десетилетната прокоба, въпреки че разполагат със състав от великолепни футболисти, не дава покой на Георги Василев. Вътре в себе си той вярва, че е намерил отговора, и мечтае да го докаже с "Етър". Трябват му футболисти, на които не им пука срещу какъв съперник се изправят. И най-важното – да умеят да печелят в гостуванията.

На стадион "Ивайло" Василев се заема с трудната задача да намери точните изпълнители за постигането на целта. И понеже съдбата помага на смелите,

провидението се намесва,

за да помогне на амбициозния треньор.

"Трифон Иванов и Красимир Балъков бяха първите юноши, които взех в мъжкия отбор като старши треньор на "Етър" – казва Георги Василев. – И двамата бяха на по 16-17 години. Трифон и Краси имаха много мотивиран наставник в детско-юношеската школа – Васил Матев. Той направи страшно много за тях. Успя не само да оформи футболните им качества. Помогна да изградят силни характери. Матев им даде основата. Аз имах щастието след това да ги доразвия. Трифон и Краси дойдоха в един отбор на "Етър", който играеше в "А" група и не беше лош. Но имаше средняшки манталитет. В лицето на Краси и Трифон виждах заряд и потенциал, който обещаваше нещо много повече. Това си личеше още от изявите им в школата на клуба. Академията на "Етър" разполагаше с добра материална база и всичко необходимо за работа с млади играчи. Хубавите условия в комбинация с подготовката и самоподготовката на играчите дадоха и очакваните високи резултати."

Така постепенно Василев започва да изгражда състава, който ще триумфира като шампион на България през 1991 г.

"Когато дойдох в "Етър", за първи път се събрах с Трифката – спомня си неговият приятел и съотборник Бончо Генчев. – Двамата с Краси Балъков вече бяха изградени титуляри. Още тогава Трифон си беше здрав защитник,

шпагатите му бяха убийствени

Аз играех нападател и често сме се изправяли един срещу друг в тренировките и двустранните игри. Тогава на игрището прехвърчаха искри. Търсех начин да го надбягам и да го излъжа, а той ми влизаше остро.

Тогава си личеше, че у Трифон има голям потенциал. За защитник беше изключително техничен и това му помагаше през цялата кариера.

Притежаваше много добро първо докосване, топката се лепеше за крака му. Трифон беше много неприятен съперник за нападателите и заради физиката си. Имаше големи и здрави, криви крака. Дълъг шпагат. Тежък противник, много взривен. На кратки дистанции ни надбягваше всички. До 10 метра нямаше кой да му се измъкне на спринт, а на него не му и трябваха повече, за да отнеме топката."

Още с дебютните си мачове за "Етър" Трифон прави впечатление на публиката, въпреки че не всички оценки са еднозначни.

"Първият ми спомен за Трифон е от една приятелска среща, на която го пуснаха като ляв бек – спомня си легендарният журналист от Велико Търново Ангел Ганцаров. – Беше един кльощав, с криви крака и остриган.

Казах си – тоя пък откъде го намериха? Години по-късно му признах това и той ме погледна въпросително. А аз му казах: "Трифоне, изобщо не съм си и помислял, че ще стане футболист от теб, камо ли толкова добър". Но явно не съм го преценил тогава. По-късно, през сезон 1987-1988, Туньо изигра страхотни мачове. Беше непробиваем като защитник и при всяка възможност се включваше и в атака. Нерядко бележеше голове, въпреки че излизането му в нападение изглеждаше на пръв поглед рисковано и хазартно. Но след атаката той бързо се връщаше на мястото си в отбрана."

С много труд в тренировките футболистите на Георги Василев се превръщат в отбор, способен да победи всеки съперник в България. Треньорът действа с хъс и показва уменията си да налага дисциплина. Всичко това по-късно ще му донесе прякора Генерала и запазено място дори в немския футбол. Там Гочето постига нещо немислимо и играе финал за Купата на Германия със скромния аматьорски отбор на "Унион" през 2001 г. Но преди да дойдат успехите зад граница, Василев трябва да се докаже като лидер, способен да ръководи силни личности.

"Трифон беше омесен от малко по-различно тесто – казва Гочето. – Когато се говори за него, трябва да се имат предвид някои особености на характера му. За мен той не стигна своя таван във футбола. Голям футболист е, невероятен. Но можеше да постигне още много. Обичаше футбола, играеше с удоволствие и настроение. Но ако беше по-отдаден на спорта, можеше да бъде сред най-ярките световни звезди за своето време. Имаше изключителна физика и превъзходна техника за поста, на който играеше. Затова и бях доста взискателен към него. Исках да изцедя най-доброто, на което е способен. Спомням си добре първата подготовка, която направих с "Етър" в чужбина. Тогава Краси Балъков и Трифон вече бяха в отбора. В тях виждах надежда, че "Етър" ще успее да мине на друго ниво и да постигне повече от това да живурка в средата на таблицата. По време на лагера играхме с португалските "Спортинг" (Лисабон) и "Боависта". Представихме се добре и

това накара отбора да си повярва Натрупахме нужното самочувствие, за да се прицелим към върха."

Георги Василев изпробва Трифон на различни постове, преди да избере окончателната му позиция на терена.

"Пускал съм го като десен защитник или дефанзивен халф – казва Василев. – Накрая се оформи като централен защитник. Спомням си един домакински мач със "Сливен". Мисля, че това беше първият му официален двубой за мъжкия състав на "Етър". Те имаха едно много добро ляво крило. Трифката игра десен бек срещу него. След няколко единоборства нападателят на "Сливен" се премести да играе от другата страна на терена. А бяха минали само десетина минути от началото на мача. Трифон се обръща към мен и пита: "Какво да правя?". Отговарям му: "Тръгваш след него и го пазиш плътно". И така съперникът на Туньо забрави изобщо да играе футбол в онзи мач…"

Постепенно младият Трифон си извоюва авторитет в съблекалнята и става кошмар за противниковите нападатели. Един от сблъсъците на Железния с голаджията на "Славия" Петър Александров се е запечатал в съзнанието на Бончо Генчев.

"Това е една от най-невероятните битки между двама футболисти, които съм виждал през живота си", категоричен е Генчев. А той е виждал много. По време на богатата си кариера Бончо записва своето име като първия българин, играл във Висшата лига на Англия, а преди това се представя с успех и в Португалия.

"Онзи двубой между Трифон и Петьр беше по-различен от всичко останало – връща лентата Бончо. –

Изглеждаше като сблъсък на

живот и смърт

Преди мача треньорът ни Георги Василев каза на Трифон, че можем да бием само ако бъде обезвреден нападателят на "Славия". Тогава "белите" бяха много силен състав, а Пешо имаше над 20 гола през сезона. От първата до последната минута на мача Трифон така беше захапал Александров, че буквално го съдра. Хвърчаха лакти, борба, кръв. От футболистите пот тече. Трифката скъса ухото на Петьо при едно единоборство. Накрая бялата фланелка на Пешо беше цялата кална, раздрана и окървавена. Но на стадион "Ивайло" ние бихме с 1:0."

Големият голмайстор на "Левски" Наско Сираков също добре си спомня първите сблъсъци на терена срещу Трифон Иванов.

"Трифон е по-малък от мен с 3 години, затова не се познаваме от юношеските години – разказва Наско. – Но няма да забравя един мач на "Герена" през 1986 година. Бях започнал да играя като централен нападател и трябваше да се изправя срещу него. Тогава Туньо ми направи много силно впечатление. За първи път срещах в България защитник, който да може да ми опонира на физиката и най-вече на бързината, защото

това беше най-силното ми оръжие

Така се появи Трифончо. Аз буквално вече съм минал покрай него, излизам сам срещу вратаря и отнякъде той пуска един шпагат от шест метра с тези леко криви крачета и клъвва топката в последния момент. И така няколко пъти в мача. Викам си: "Това кривокракото откъде го намериха, мамата си трака". До този момент централните защитници винаги се опитваха да играят грубо, да ме задържат. Футболът просто беше такъв. Трифон от първия момент се е отнасял с невероятен респект към мен, беше спортсмен. Никога няма да те хване директно за фланелката – нещо, което мен винаги ме изкарваше от равновесие. Признавам, че тогава моята игра с лакти беше издигната на невероятни висини. Разбира се, понякога

му вкарвах по един лакът, а той казваше: “Бат' Наско, моля ти се, не по тоя начин”

"Извинявай, за пръв и за последен път", отвръщах му аз. Винаги когато съм играл срещу него след това, персоналните ни двубои са били коректни. Който е по-добър в дадена ситуация, да спечели. С никой друг централен защитник не съм имал такива отношения на терена, както с Трифон. В един мач завършихме 0:0 на "Герена", а ни трябваше победа на всяка цена. Борехме се с ЦСКА за титлата, а те ни водеха в класирането. На живот и смърт ни трябваха тези две точки, колкото се даваха тогава за победа. Стана така, че Трифон измъкна за "Етър" това нулево равенство."

Треньорът на "виолетовите" Георги Василев също пази спомен от това гостуване на "Герена".

"Наставник на "сините" тогава беше Динко Дерменджиев – казва Гочето. – Чико беше много амбициозен, бяха се надъхали, че ще ни бият. Но Трифон неутрализира напълно Сираков. Прави му чест на Наско, че дойде и поздрави Туньо след мача."

Така под ръководството на Генерала младият Трифон започва да показва онзи характер, който ще му донесе и на него самия достойно прозвище. Железния е показал на футболна България какво може.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/