Нова земя. Така най-често превеждат името на Синдзян – уйгурския автономен район, най-големият в Китай. Това е територия с площ от 1,66 милиона квадратни километра в северозападната част на Китай. Дом на 22 милиона души от 47 етноса, сред които уйгурите са най-многобройни. Това е тяхната земя. Но в Уйгурския автономен район живеят още хански китайци, татари, казахи, узбеки, монголи...
Урумчи – столицата на Синдзян, е малък за китайските стандарти град с едва 3 милиона души. Но и тук контрастите са налице. Луксозни небостъргачи съжителстват със старинни постройки, съхранили характера и духа на миналото. Лъскави витрини, нови автомобили и пъстро множество хора са първите впечатления у чужденеца. Организацията на движение обаче е така замислена, че на практика огромният трафик на хора, автомобили, автобуси, мотори, триколки и всякакви други превозни средства не е много стряскащ.
„Главата на тигъра“ – най-високият връх на Червената планина, наблюдава града от своите 1391 м. Наоколо винаги има достатъчно туристи или просто местни любители на чистия въздух и красивите гледки.
На 150 км югоизточно от Урумчи и на 154 м под морското равнище се намира Турфан. Градът е известен още от преди две хиляди години с фоггара –
системата от подземни
канали и резервоари,
благодарение на които
градът оцелява
и досега при знойните летни температури, достигащи 45 градуса по Целзий.
В древността градът е бил сред центровете на несторианството и будизма, но последните векове ислямът е основната религия. Джамията „Емин минаре“, построена в чест на генерал Емин ходжа, е един от основните ориентири в града. Минарето в афгански стил, наподобяващо формата на бутилка, е високо 44 м, а във вътрешността му е скрита вита стълба, която стига чак до купола. На туристите не е разрешено да се качват там, но казват, че гледката отгоре била изумителна.
За разлика от декорираното с различни орнаменти минаре вътрешният изглед на джамията е съвсем скромен. Приятният хлад в нея обаче подканя посетителя да влезе и смълчано да постои под купола в сумрака, предразполагащ към разговор със себе си или с Бог.
Пътуването към лозята на Турфан и Токсун продължава край китни дворове с малки къщи и изящно изрисувани порти. През прозореца на автобуса се реди калейдоскоп от цветни картинки: шарени гирлянди и елементи на соцарт, сергии с навеси и изнесени на тротоара легла с метални табли, приканващи за дрямка изнурените от следобедното слънце продавачи на грозде. Странната гледка на хора, насядали пред домовете си със заровени до колене крака в пясъка, стряска и обърква, ако човек не знае, че това е своеобразен начин за разхлаждане в жегата.
Край лозовите масиви,
между две реки като
естествена крепост
върху скалите се издига
древният Дзяохъ.
През полуразрушени порти главната градска улица изкачва стръмнината и отвежда към будистки храм. 2300-годишната му история е била милостива към домовете и дори към посудата, но жителите са били избити или пленени от нашественици, а мнозина са напуснали завинаги проспериращия някога град.
Легенди и истории изпълват фантазията ми с картини от минали епохи, които нямам търпение да проверя. Бях чела за „белите хора с дълги коси“, които живеели отвъд северозападната граница на Синдзян, чиито трихилядолетни мумии, с руси и червени коси, са с европеидни черти. Или за мумиите от таримската падина с татуирани подобни на родопско одеяло символи и европеидна ДНК.
Има теории, свързващи потеклото ни със Синдзянската праистория, а в Националния исторически музей на автономния район видях и отлично запазената мумия на жена от Дзяохъ със същите белези. Но това е обширна тема, която заслужава отделно внимание на специалисти.
Издълбани на ръба на отвесна скала в западната част на долината Мутоу, от т.нар. Хиляда пещери на Буда са останали около 60. Само шест са отворени за посещения на туристи. Приличат на стаи, измазани отвътре. Има и стенописи, но са доста повредени. Казват, че са пострадали от чуждоверски набези, но има и версия, че когато местните приели исляма, изпитали срам пред Буда, затова сами изболи очите му от стенописите, за да не вижда грехопадението им.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/
Коментари