Къде живеят уйгурите

10 September 2021
Румяна Тонева

Нова земя. Така най-често превеждат името на Синдзян – уйгурския автономен район, най-големият в Китай. Това е територия с площ от 1,66 милиона квадратни километра в северозападната част на Китай. Дом на 22 милиона души от 47 етноса, сред които уйгурите са най-многобройни. Това е тяхната земя. Но в Уйгурския автономен район живеят още хански китайци, татари, казахи, узбеки, монголи... 

Урумчи – столицата на Синдзян, е малък за китайските стандарти град с едва 3 милиона души. Но и тук контрастите са налице. Луксозни небостъргачи съжителстват със старинни постройки, съхранили характера и духа на миналото. Лъскави витрини, нови автомобили и пъстро множество хора са първите впечатления у чужденеца. Организацията на движение обаче е така замислена, че на практика огромният трафик на хора, автомобили, автобуси, мотори, триколки и всякакви други превозни средства не е много стряскащ.

„Главата на тигъра“ – най-високият връх на Червената планина, наблюдава града от своите 1391 м. Наоколо винаги има достатъчно туристи или просто местни любители на чистия въздух и красивите гледки.

На 150 км югоизточно от Урумчи и на 154 м под морското равнище се намира Турфан. Градът е известен още от преди две хиляди години с фоггара –

системата от подземни

канали и резервоари,

благодарение на които

градът оцелява

и досега при знойните летни температури, достигащи 45 градуса по Целзий.

В древността градът е бил сред центровете на несторианството и будизма, но последните векове ислямът е основната религия. Джамията „Емин минаре“, построена в чест на генерал Емин ходжа, е един от основните ориентири в града.  Пазарът в Урумчи.

Пазарът в Урумчи.
  Джамията "Емин минаре" носи името на прочут генерал, управител на Турфан, и е построена от сива му Сюлейман през 1777 г.
Джамията "Емин минаре" носи името на прочут генерал, управител на Турфан, и е построена от сива му Сюлейман през 1777 г.
Минарето в афгански стил, наподобяващо формата на бутилка, е високо 44 м, а във вътрешността му е скрита вита стълба, която стига чак до купола. На туристите не е разрешено да се качват там, но казват, че гледката отгоре била изумителна.

За разлика от декорираното с различни орнаменти минаре вътрешният изглед на джамията е съвсем скромен. Приятният хлад в нея обаче подканя посетителя да влезе и смълчано да постои под купола в сумрака, предразполагащ към разговор със себе си или с Бог. 

Пътуването към лозята на Турфан и Токсун продължава край китни дворове с малки къщи и изящно изрисувани порти. През прозореца на автобуса се реди калейдоскоп от цветни картинки: шарени гирлянди и елементи на соцарт, сергии с навеси и изнесени на тротоара легла с метални табли, приканващи за дрямка изнурените от следобедното слънце продавачи на грозде.  Странната гледка на хора, насядали пред домовете си със заровени до колене крака в пясъка, стряска и обърква, ако човек не знае, че това е своеобразен начин за разхлаждане в жегата.

Край лозовите масиви,

между две реки като

естествена крепост

върху скалите се издига

древният Дзяохъ.

През полуразрушени порти главната градска улица изкачва стръмнината и отвежда към будистки храм. 2300-годишната му история е била милостива към домовете и дори към посудата, но жителите са били избити или пленени от нашественици, а мнозина са напуснали завинаги проспериращия някога град.

Легенди и истории изпълват фантазията ми с картини от минали епохи, които нямам търпение да проверя. Бях чела за „белите хора с дълги коси“, които живеели отвъд северозападната граница на Синдзян, чиито трихилядолетни мумии, с руси и червени коси, са с европеидни черти. Или за мумиите от таримската падина с татуирани подобни на родопско одеяло символи и европеидна ДНК.  Уйгурите обичат игрите танците и песните. Навремето ушиването на една моминска носия е отнемало цели 3 години, а дамската шапка е имала неприличната задача да информира за възрастта на своята притежателка.

Уйгурите обичат игрите танците и песните. Навремето ушиването на една моминска носия е отнемало цели 3 години, а дамската шапка е имала неприличната задача да информира за възрастта на своята притежателка.

Има теории, свързващи потеклото ни със Синдзянската праистория, а в Националния исторически музей на автономния район видях и отлично запазената мумия на жена от Дзяохъ със същите белези. Но това е обширна тема, която заслужава отделно внимание на специалисти.

Издълбани на ръба на отвесна скала в западната част на долината Мутоу, от т.нар. Хиляда пещери на Буда са останали около 60. Само шест са отворени за посещения на туристи. Приличат на стаи, измазани отвътре. Има и стенописи, но са доста повредени. Казват, че са пострадали от чуждоверски набези, но има и версия, че когато местните приели исляма, изпитали срам пред Буда, затова сами изболи очите му от стенописите, за да не вижда грехопадението им.  Мост над река Кайду, която се влива в езерото Бостен - най-голямото сладководно езеро на територията на Синдзян, дълго 55 и широко 25 км.

Мост над река Кайду, която се влива в езерото Бостен - най-голямото сладководно езеро на територията на Синдзян, дълго 55 и широко 25 км.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/