Изключително напрежение и съспенс: как „Челюсти“ се превърна в най-големия летен блокбъстър на всички времена?

Първият филм от поредицата „Челюсти" излиза на големия екран през 1975 г. и мигновено променя жанра на трилъра. След като революционизира киното и филмовата индустрия преди петдесет години, филмът все още се смята за един от най-добрите летни блокбъстъри. Режисьорът Стивън Спилбърг задава шаблона за широкоекранното масово кино, намирайки перфектния баланс между ужас, приключение и драма.

Спилбърг е до голяма степен вдъхновен от метода на съспенса, който е активно използван от Алфред Хичкок. Така непосредствената опасност, заплашваща спокойния живот на героите - гигантска акула - практически не се показва на публиката, но със сигурност знаем, че тя винаги е някъде наблизо. Това напрежение и страх бяха засилени от музиката на Джон Уилямс, която моментално се превърна в култова класика. Запомнящите се герои, както и използването на образа на идеално семейство и истински американски герой в навечерието на Деня на независимостта, добавят дълбочина към историята.

Между другото, „Челюсти" трансформира не само случващото се на екрана, но и холивудския бизнес модел. Режисьорът и екипът му се превърнаха в новатори в областта на маркетинга: филмът беше пуснат едновременно в огромен брой кина в цялата страна, а премиерата беше съпроводена от широка и интензивна рекламна кампания. Това се превърна в модел за следващите блокбъстъри и завинаги промени календара на премиерите .

Всички тези усилия направиха трилъра огромен боксофис успех: с бюджет от девет милиона долара, филмът реализира рекордните 470 милиона долара. Това беше началото на ерата на високобюджетни летни хитове, създадени от известни режисьори, но контролирани от студия.

Защо „Челюсти" е един от най-добрите блокбъстъри на всички времена

Днес можем да гледаме „Челюсти" с не толкова голям ентусиазъм, но през 1975 г. филмът буквално подлудява зрителите. В интервю актьорът Майкъл Фасбендър, който по това време е момче, си спомня: „Най-страшният филм, който съм гледал, е първият „Челюсти". Можеш да живееш на хиляда мили от океана и да плуваш само в басейн, но пак ще се страхуваш, защото истинският ужас е ирационално нещо."

Иновативните техники на Стивън Спилбърг наистина плашеха хората до смърт, но основното е, че този страх ги следваше навсякъде, където имаше вода. Успехът на първата част беше толкова невероятен, че се появиха още три продължения през 1978, 1983 и 1987 г. Общо франчайзът е спечелил около 800 милиона долара в световен мащаб.

Специалната заслуга на режисьора със сигурност може да се нарече постоянното напрежение, което той създава, основано на чувствата за опасност и неизвестност. Тези моменти се засилват от сцените в открити води, когато героите са в океана, без твърда почва под краката си. Камерата насочва публиката, че наблизо има акула, и ние започваме да се изнервяме, защото нещастните герои дори не подозират за риска, който поемат.

Музиката е половината от успеха

Разбира се, няма спор, че добрата половина от всички тези изнервящи усещания са осигурени от абсолютно брилянтна музика. Емоционалният саундтрак, създаден от Джон Уилямс, влияе върху възприятието ни за филма. Известната тема за акулата се превърна в един от основните инструменти за повишаване на напрежението. Разпознаваемите нотки автоматично предизвикват усещане за надвиснала опасност, въпреки че камерата се опитва да заблуди очите ни.

Изглежда, че сега имате достатъчно причини да гледате отново легендарния летен блокбъстър. Заслужава си.