„Сиянието“ навършва 45 години: Защо Стивън Кинг толкова мрази този филм?

Всички знаят две неща за „Сиянието": това е един от най-великите филми на ужасите в историята на киното, но Стивън Кинг го мрази. Но ако се замислите, можете да преброите успешните адаптации на произведенията на писателя на пръстите на едната си ръка. Защо тогава той мрази този филм толкова много?

От книга до филм

На 23 май 1980 г. смразяващият звук на брадва, пробиваща врата, проехтя в киносалоните, когато светът за първи път видя „Сиянието" и един побъркан Джак Торънс.

Идеята за екранизация на бестселъра на Стивън Кинг възниква почти веднага след излизането на романа през 1977 г. На фона на успеха на две други филмови адаптации - „Кери" на Брайън Де Палма и минисериала „Вампирите от Салем " на Тоуб Хупър - проектът изглежда обещаващ. Снимките обаче не започват веднага. Главният герой на историята, Дани Лойд, е твърде млад, а работното му време е строго ограничено от закона. Кубрик чака шест месеца момчето да достигне необходимата възраст.

По-късно премиерата на филма трябваше да бъде отложена. Пожар унищожи една от стаите, където се провеждаха снимките. Реставрацията струваше 2,5 милиона долара, а монтажът отне почти година. Крайният бюджет за филма достигна 19 милиона долара, огромна сума за малък мащабен филм. За сравнение, бюджетът на „Междузвездни войни: Империята отвръща на удара", който излезе едновременно с филма на Кубрик, беше 33 милиона долара.

Въпреки че трябваше да се конкурира с продължението на Джордж Лукас, „Сиянието" успя да реализира впечатляващите 48 милиона долара приходи. Това е впечатляващ резултат за 1980 г., особено за жанров филм на ужасите с рейтинг R, което автоматично отрязва част от публиката: само възрастни или деца, придружени от родители, можеха да гледат филма.

Как е направена филмовата адаптация

За малкия Дани Лойд участието в „Сиянието" беше приключение. Момчето дори не осъзнаваше, че участва във филм на ужасите. В интервю за „Гардиън" от 2017 г. Лойд каза , че си е помислил, че това е семейна драма, развиваща се в обикновен хотел. Когато филмът излезе, на Дани му показаха само 10-минутна детска версия. Той видя „Сиянието" изцяло едва много години по-късно.

Но възрастните актьори са изпитали всички „радости" от работата с гений. Така Шели Дювал , която е играла Уенди, е била подложена на постоянен психологически натиск от режисьора. Изолация от екипа на филма, безкрайни повторения на сцени - така Кубрик е постигнал състояние, близко до нервен срив у актрисата. „От май до октомври от време на време боледувах, защото стресът от тази роля беше просто огромен. <...> Това беше най-трудната роля в кариерата ми", признава Дювал в книгата на Дейвид Хюз за Стенли Кубрик, публикувана в началото на 2000-те.

Известен с педантичността си, режисьорът постави рекорд за брой дубли на снимачната площадка. Сцената, в която Джак Никълсън разбива врата на баня с брадва, отне три дни за заснемане. Актьорът трябваше да разбие 60 врати, за да получи перфектния кадър. Но това не може да се сравни със сцената, в която Уенди замахва с бейзболна бухалка по Джак. Тя влезе в Книгата на рекордите на Гинес: отне 127 дубла.

Защо Стивън Кинг мразеше филма
Самият роман „Сиянието" е личната история на Кинг, родена от неговия страх, болка и дълбоко чувство за вина. В периода на писане на произведението той страда от алкохолна зависимост, която заплашва да разруши всичко: личността, семейството и кариерата му. Писателят признава, че в най-мрачните моменти се е борил с желанието да причинява физическа болка на близките си. Именно тези страхове и преживявания са залегнали в основата на образа на Джак Торънс.

Кинг е написал собствения си сценарий за филма, но според биографа на Кубрик Дейвид Хюз, режисьорът дори не го е прочел и е поверил адаптацията на Даян Джонсън. Вместо драматична история за човек, борещ се със слабостите си, филмът се фокусира върху всепоглъщащ ужас, мистериозен и необясним. Кубрик е бил по-заинтересован от самия хотел „Овърлук", който за него е почти жив персонаж, демоничен катализатор за лудост. За Кинг вътрешната борба на героя, сложна и многопластова, е била по-важна.

Сред ключовите промени е краят. В книгата героят Халоран, който има способността да „блести", спасява Дани и Уенди и след това помага за отглеждането на момчето. Във филмовата адаптация героят умира. „Кубрик смяташе, че някой трябва да умре, защото това е филм на ужасите", обясни Джонсън края в интервю за Entertainment Weekly.

Друга препъни-камък между създателите беше решението на Кубрик да избере Джак Никълсън за главната роля. Кинг сметна това за грешка. Сценаристът настоя, че някой по-„обикновен" би бил по-подходящ за ролята, като например Джон Войт.

Кинг също беше възмутен, че главният герой на филма е представен като луд от самото начало и не се е развил. Борбата с алкохолизма и разпадането на семейството са били пренебрегнати, според него. „В книгата той е човек, който се бори с психичното си здраве - и в крайна сметка го губи. Мисля, че това е трагедия. Във филма няма трагедия, защото той всъщност не се променя", каза Кинг.

Забележително е, че „Сиянието" е първият филм на Кубрик от 1957 г. насам, който не е получил нито една номинация за „Оскар" или „Златен глобус" . Всъщност филмът е сред първите номинирани за наградите „Златна малина" , контранаграда за съмнителни постижения в киното, в категориите за най-лош режисьор и най-лоша актриса.

Критичната позиция на Кинг към филма не се е променила през годините. През 1997 г. той се заема да отдаде справедливост, като пуска телевизионен минисериал с режисьора Мик Гарис , чиято цел е да възстанови всичко загубено от произведението. Резултатът обаче е, меко казано, противоречив. Едва през 2019 г., с излизането на „Доктор Сън" на Майк Фланаган , продължение на „Сиянието", което изследва историята на възрастния Дани, Кинг признава, че филмът е компенсирал напълно негативите на адаптацията на Кубрик за него.