Паоло Роси не влиза в затвора, защото няма закон, по който да го съдят

Един неправилно зададен въпрос в предаването “Стани богат” разрази буря в социалните мрежи. За правилен отговор бе признато, че Паоло Роси влиза в затвора заради уреждане на мачове, преди да стане звезда на световното първенство през 1982 г. Всъщност това не е вярно по една много проста причина. В крайна сметка по това време тази дейност не е криминализирана и няма закон, по който футболистите да бъдат съдени.

Историята стартира през 1946 г., когато в Италия разрешават нещо като нашето Тото 1. Но да се познаят крайните резултати от 12 срещи, е изключително трудно. Заради това се появяват нелегални букмейкъри, точно както в София на бившето кафене “Колумбия”, където можеш да сложиш пари и само на един мач.

Така идва идеята да се печелят пари, като се уреждат мачове. Тя е на
ресторантьора Алваро Тринка и неговия доставчик Масимо Кручиани. В заведението често идвали играчи на “Лацио” и двамата се сприятелили с тях. В крайна сметка се стига до това срещу дял от печалбата те да направят мрежа за уреждане на мачове. Първият е приятелската среща “Лацио” - “Палермо” на 1 ноември 1979 г. Но много от двубоите не излизат и в крайна сметка до февруари двамата мафиози са на червено с 117 000 долара, или над 400 000 по днешни пари.

Така на 1 март 1980 г. Тринка и Кручиани внасят в офиса на обществения прокурор на Рим списък от 27 футболисти и 13 отбора, които са участвали в схемата. Всичките са от първите две дивизии на първенството. Кручиани е арестуван 4 дни след това, а Тринка - 8 дни. На 23 март финансовата полиция арестува 13 футболисти и президента на “Милан” Феличе Коломбо веднага след края на двубоите в кръга. Всички обаче след това са освободени поради липса на престъпление. Черното тото става престъпление в повечето държави чак през ХХI век.
Така остават само наказанията от футболната федерация, които дълго време са обжалвани, преди да влязат в сила. Скандалът остава в историята като “Тотонеро 1980”.

В крайна сметка “Милан” и “Лацио” са извадени от елита за следващия
сезон. Първоначално “Лацио” е само с 10 милиона лири глоба и минус 5 точки.

На елитните “Авелино”, “Болоня” и “Перуджа” са отнети по 5 точки. В края на сезона “Перуджа” си изпада и без наказанието. Във втора дивизия “Палермо” и “Таранто” първо са оневинени, но след това също губят по 5 точки. И заради това “Таранто” изпада в края на сезона.

Президентът на “Милан” Феличе Коломбо е с най-сериозната санкция, като получава до живот. Този на “Болоня” Томазо Фабрети отнася 1 година.
От играчите Стефано Пелегрини от “Авелино” е наказан 6 години, Масимо Качатори от “Лацио” - 5 (при до животно наказание на първа инстанция), Енрико Албертози от “Милан” - 4 (също до живот на първа инстанция), Бруно Джордано от “Лацио” - 3 и 6 месеца (1 година и шест месеца на първа), Лионело Манфредония от “Лацио” - 3 и 6 месеца (1 година и 6 месеца), Карло Петрини от “Болоня” - 3 и шест месеца, Гуйдо Магерини от “Палермо” - 3 и 6 месеца (1 и 6 месеца на първа), Джузепе Саволди от “Болоня” - 3 и 6 месеца, Лионело Масимели от “Таранто” - 3 (една на първа), Лучано Дзечини от “Перуджа” - 3, Джузепе Уилсън от “Лацио” - 3 (до живот на първа), Паоло Роси от “Перуджа” - 2 години (3 на първа
инстанция), Франко Кордова от “Авелино” - година и 2 месеца, Карло Мерло от “Лече” - година (18 месеца на първа), Джорджо Морини от “Милан” - година, Стефано Чиоди от “Милан” - 6 месеца, Пиерджоджо Негрисоло от “Пескара” - 5 месеца (година на първа), Маурицио Монтези от “Лацио” - 4 месеца, Франко Коломба от “Болоня” - 3 месеца, и Оскар Дамиани от “Наполи” - 3 месеца (4 месеца на първа).

От срам Паоло Роси заминава за САЩ, където започва да играе в демонстративни мачове. Така той попада в тима на “Бъфало Сталиънс”, който се подвизава в лигата по футбол в зала. Това е отборът, където за последно великият Еузебио гони топката, преди да прекрати кариерата си.

А звездата на тима се казва Любо. Всъщност това е великият треньор Люпко Петрович, който доиграва старините си отвъд Океана. Точно в сезона, когато Роси се появява на терена в демонстративен мач, той бележи абсолютния рекорд на отбора с 44 гола в 35 мача.
Двете години минават бързо и правата на Роси се възстановяват. “Ювентус” вече го е откупил окончателно от “Виченца” и той играе дори в края на сезон 1981/1982 година и помага на отбора за титлата.
Пропуснал е обаче европейското първенство през 1980 г., но това не отказва великия Енцо Беардзот от нападателя.

Началото на световното е много трудно. Италианците правят три равенства - с Полша, Перу и Камерун. Играта на Роси е определяна като призрачна. Всички се нахвърлят на треньора да го маха.
След това го няма и срещу Аржентина в първия двубой от 1/4-финалната група, спечелен с 2:1 от италианците благодарение на Клаудио Джентиле и Гаетано Ширея, които обезличават и здраво наритват Диего Марадона.
Роси е направен на дармадан от медиите, които са категорични, че без него тимът ще е доста по-силен. Треньорът обаче отново пуска критиките край ушите си.

Идва мачът със световния шампион Бразилия и тогава Роси избухва. Хеттрик във вратата на Валдир Перес и класиране
на 1/2-финал. Следва двубоят с Полша. Победа за Италия с 2:0 с два гола на... Паоло Роси. Тимът вече се изправя в битка за титлата срещу ФР Германия.

Финалът е на 11 юли на стадион “Сантяго Бернабеу” в Мадрид. Германците повеждат в 33-ата минута с гол на Пол Брайтнер. В 57-ата минута обаче отново Паоло Роси след непряк свободен удар изравнява. Следва попадение на Марко Тардели в 69-ата и Алесандро Алтобели в 81-ата. Трета световна титла в историята на Италия, а обвиненият в уреждане на мачове вече е национален герой.

Шестте гола му носят и голмайсторския приз. Избран е и в идеалния отбор на първенството, както и 4 години преди това на шампионата в Аржентина. А простата статистика показва, че Роси е вкарал 58% от всички голове на Италия на шампионата. Нещо, което трудно се постига.
В края на годината взема “Златната топка”, определен е за номер 1 в света от списание “Уърлд Сокър”.

Титлата слага край и на скандала. След прибирането на националите със златните медали се събира спешно управата на футболната федерация и на олимпийския комитет.

Наказанията на абсолютно всички, които все още са санкционирани, са опростени и правата са им възстановени.

Така Роси помага на всички в един от най-големите скандали в италианския футбол.

До края на живота си той отричаше въобще да е замесен в него.
“Това бе една операция, която целеше да се даде урок на други. Лично аз никога не съм участвал в уговорени мачове. Никога”, твърдеше легендарният нападател.

Паоло Роси почина на 9 декември 2020 година от рак на белите дробове. Докато течеше погребението му, родният му дом в Бучине бе ограбен.