Властелинът на горите - Голямата стъпка

30 November 2021
Проф. Огнян Каменов

През 1912 г. в. “Ню Йорк Таймс” пише за братята Питърсън, които намерили до фермата си в щата Уисконсин малко гробище. В него те открили скелети на човекоподобни същества с височина над 200 см

В никакъв случай! За голям брой криптозоолози по света обстоятелството, че реликтовият хоминид (Homo troglodytes – примитивен човек), известен с псевдонима Голямата стъпка, обитава умерените географски ширини в северното полукълбо, е основен аргумент за убеждението им, че той не съществува. Защото всички други познати на науката големи нечовешки примати са пребивавали в тропиците на Африка, в континентална Азиа и близките им острови. Ако прибавим към това и нискокачествените фотографии на

предполагаемото създание,

направени от очевидци, както и понякога манипулираните гипсови отливки на големите му боси ходила, ще си обясним откъде произтичат съмненията им. А такъв троглодит е виждан в необятните гори и планини на три-четири континента. В Русия и Хималаите Голямата стъпка е известен като Йети (от тибетското название "йех-тех" – човекоподобно животно), в Китай - Йерен, в Австралия – Йоуи, в Индия – Манде барунг (Горски човек), в Абхазия (историко-географска област в Грузия) – Очокочи, в Памир – Снежен човек, в Урал – Снеговик, а в западните щати на Америка и Канада е по-разпространено неговото индианско название Саскуоч (Sasquatch – дивият човек от горите), но в северния щат Уисконсин индианците от племето лакота го наричат Чийе-танка (Големия възрастен брат). Един от

най-силните аргументи

на криптозоолозите скептици е, че ако допуснем съществуването на реликтовите хоминиди на Земята от хиляди години, защо никъде не са открити техни тленни останки? Та нали всеки хоминид има 2-ма родители, 4-ма прародители, 8 прапрародители и 2n прапрародители (n = 1, 2, 3,…)? Къде изобщо са техните фосили? Те твърдят, че такива хоминиди са в противоречие с теорията за естествения подбор (дарвинизма) , но защо пък не?! В индианските племена на ирокезите и шоуните (САЩ, Канада) все още живее легендата за дивия човек от горите – Саскуоч, която според тях се предавала от поколение на поколение от 3000 години насам. Удивително е, че в тези легенди и в описанията на Голямата стъпка от съвременници при близки срещи посочените им характерни белези са сходни и в много случаи се препокриват.

Ето някои от описанията му. Той е голям, космат и двуног хоминид, водещ примитивен начин на живот в пещери, скални заслони, изоставени от хората хижи и постройки. Има сведения от Аляска за забелязани отделни негови леговища, изградени в короните на високи дървета. Височината на развит мъжки индивид е в диапазона 220 – 270 см, стъпката му е с дължина 35-45 см (което съответства на обувки с № 14-19 по стандарта в САЩ и Канада и на № 52-82 по стандарта в Европа), ширината й е 18-25 см, а теглото му е впечатляващите 220-350 kg.

Главата му е голяма и заострена,

прикачена без врат върху широки рамене. Веждите са дебели и надвиснали, а ноздрите са маймуноподобни. Очите му блестят в червено, яркооранжево или жълто, а челото му е тясно. Гръдният кош е широк около един метър.

Ръцете му са силни и непропорционално дълги за торса, достигащи почти до коленете. Козината му е гъста и дълга, обхващаща цялото тяло без лицето и китките. Разцветките й са в черно, кафяво, ръждивочервеникаво или бяло. Излъчва дори от разстояние изключително

тежка и неприятна миризма

Обикновено живеят сами или в семейни двойки, но засега не е известна точната средна продължителност на живота им. По косвени биологични белези се предполага, че е 2-3 пъти по-голяма от тази на човешкия живот. Хранят се по веднъж на ден-два със сурово месо от елени и лосове (които ловуват предимно нощем), риба, горски плодове, корени, билки, горски мъх, малки животни, насекоми, змии, както и с мърша, или с една дума, те са всеядни. Бягайки, могат да развият и да поддържат умопомрачителната скорост от 80 км/ч (скоростта на състезателен кон в кариер е 50-55 км/ч). Не познават огъня. Според психиатрите, преглеждали хора, станали свидетели на близки срещи с Голямата стъпка, последствията за тях като цяло не са добри. В Хималаите местните шерпи вярват, че срещата на човек с Йети е лоша поличба, водеща до нещастие. Затова те предупреждавали алпинисти и туристи в случай на близка среща с него в планината да не го поглеждат в очите. Често се появявали главоболие, повишено кръвно налягане и нерядко висока температура. Впоследствие много очевидци страдали от нервно-психически разстройства. Най-осезателно били засегнати онези от тях, които нееднократно са били свидетели на близки срещи. При тях понякога настъпвали епилептични припадъци и неврози, каквито преди това не са имали. Трудно им е било реверсивното социално адаптиране. Мнозина ставали саможиви или, обсебени, се скитали самотни из горите с надеждата да срещнат отново Голямата стъпка. Има съобщения от ловци, рибари и природолюбители,

които са били свидетели

на неочаквани "траурни" ритуали, извършвани от малки групи Саскуочи. През 1992 г. в района на река Бъгбай Хот Спрингс (щата Орегон, САЩ) станал публично известен един случай, разказан от жител на Северна Калифорния. Група планинари видели на около 100-150 м двама хоминиди Саскуочи, влачещи по брега на реката свой мъртъв събрат (има се предвид антропологичният аспект на омонима “събрат” – б.а.). Положили тялото му близо до брега, след което започнали да слагат върху него тежки камъни, докато станала голяма купчина. Отново в горите на щата Орегон ловец открил труп на Голямата стъпка. Бил много тежък, затова отишъл да потърси съдействие. Когато се върнал след няколко часа с пикап и неколцина приятели,

тялото го нямало,

но около мястото било пълно с големи следи на няколко Саскуочи. За подобен случай било съобщено и през 1960 г. в щата Британска Колумбия (Канада). Двама индианци, връщайки се от риболов, видели край пътеката мъртъв троглодит. Когато започнали да го разглеждат, чули силен застрашителен вой. Бързо избягали, но когато се върнали след 2-3 часа с няколко рейнджъри, тялото го нямало. Тази история е разказана от двамата индианци на д-р Питър Бърн, биолог от Университета на щата Пенсилвания (САЩ), който я е огласил в местния вестник. Още по-назад във времето, през 1912 г., в. "Ню Йорк Таймс" пише за братята Питърсън, които намерили до фермата си в щата Уисконсин (САЩ) малко гробище. В него те открили скелети, но не на хора, а на човекоподобни същества с височина над 200 см, черепите на които били големи и островърхи като на Голямата стъпка. Описаните "траурни" ритуали, извършвани от Саскуочи, са били многократно проверявани и изследвани. Смятат се за достоверни и неподправени. Те разкриват неподозирана страна от облика на Голямата стъпка. Ние, хората, приемаме като даденост, че няма други биологични създания, които погребват мъртвите си събратя.

Извършването на подобни ритуали от Голямата стъпка

като че ли го доближава повече до човешката същност, отколкото до страховития му статус на получовек - полуживотно. Натрупвайки върху мъртвите си събратя големи камъни, Саскуочите препятстват разравянето на останките им от хищници, а хората дори не подозират, че това са техни гробове.

Затова се е създало погрешно впечатление, че няма техни тленни останки в хабитатите им. Като цяло учените криптозоолози са на мнение, че този реликтов хоминид е добронамерен към хората. През деня рядко е забелязван и обикновено с любопитство наблюдава, укривайки се в шубраците или в короните на високи дървета, минаващи наблизо хора, но враждебно ги предупреждава със смразяващ рев, ако забележи, че ловуват елени или лосове в неговите ловни ареали. Забележителна е и маркировката, която използва - изтръгва с корените доста големи дървета, които обръща и прикрепва с клоните към земята. Няма друго създание на Земята, което с такава огромна и целенасочена сила да "напомня" на хората по неподражаем начин, кой е властелинът на горите и планините.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/