Вижте къде са били кюлчетата и паричният ресурс на Южна България (Снимки)

28 November 2021
Радко Паунов
На партера е разположен паричният салон, който е изоставен и прашясал.
На партера е разположен паричният салон, който е изоставен и прашясал.

112-годишната сграда на БНБ в центъра на Пловдив крие тайни. Тя става за археологически музей, убеден е кметът Здравко Димитров.

Подземия с огромни метални врати, които едва се отварят. Зад тях се откриват помещения със сводове, наричани пруски, колони, иззидани от четвъртити каменни блокове, таваните са споени с тухли и метални релси.

"Тук е бил складиран паричният ресурс на Южна България. А на тези метални рафтове са били нареждани кюлчетата със злато", разказа кметът Здравко Димитров.

Той отвори красивата сграда на ул. "Райко Даскалов", която от 2013 г. е дарена на община Пловдив. От години тя е празна и всички ценни мебели са покрити с дебел прах. Стълбищата са мраморни, а металните парапети по тях са декорирани. "Наподобяват тези в община Пловдив", констатира Димитров.

Бившата сграда на БНБ е проектирана от швейцарския архитект Яков Майер през 1905 г. Пусната е в експлоатация четири години по-късно. И оттогава не е сменяла предназначението си.  Здравко Димитров в един от трезорите на сградата на БНБ в центъра на Пловдив. Снимки: Авторът

Здравко Димитров в един от трезорите на сградата на БНБ в центъра на Пловдив. Снимки: Авторът

На партера е разположен някогашният паричен салон с гишета. От таваните висят 16 тежки полилея, всеки един с по 10 лампи, оформени като чаши. Масивни дървени маси, шкафове и метални каси не са помръднати. В някои от чекмеджетата още стоят старите ленти за сметачните машини. Старинен часовник, "облечен" в дървен обков със "замръзнали" стрелки се извисява над входа на салона.

Една от касите е толкова тежка, че не е местена и сантиметър, откакто е поставена през 1909 г. "С такова желязо са правени танковете", констатира кметът. И опита да отвори вратата. Според него толкова е тежка, че жена не може да го направи, защото се изисква голяма сила. Произведена е от немската фирма "Панцер". "Не се знае колко тона тежи. Само кран може да я премести", коментира още Зико.

От паричния салон по стръмни стълби се слиза в подземието, където са разположени три огромни трезора. Това всъщност е едно от най-любопитните места на сградата. "Тази огромна и тежка врата не е ремонтирана, откакто е поставена. И механизмът й работи безотказно", изрича Димитров и с все сила я отваря. Трезорът е със сводести тавани и помещения, отделени с дебели метални решетки. Вторият трезор е от 1929 г., когато е достроена сградата. Всеки от "бункерите" за съхраняване на пари е с различна големина. 

На горните два етажа са разположени канцеларии с дървени ламперии, прокъсани балатуми и провиснали кабели.

Цялата сграда е с обща площ 4266 кв. метра, а от 1985 г. е обявена за паметник на културата. Това прави изключително трудно реставрацията й, тъй като за забиването на всеки пирон ще е нужно съгласуване, което е съпроводено с тежки и бавни процедури.

Димитров е категоричен, че идеята в бившата сграда на БНБ бъде преместена община Пловдив, е неудачна. "Най-подходяща е за археологически музей", смята той. По думите му сегашният, който беше разширен през 2010 г., е недостатъчен за излагането на многобройните артефакти и съкровища. "Няма да е лошо музеят да има още една сграда. Но за преустройството й без държавна финансова намеса няма как да стане", убеден е кметът.

Той не се нае да каже колко средства са необходими. Попитан възможно ли е това да се случи при положение, че държавата години наред отказва да даде пари за ремонт на Концертната зала, кметът деликатно премълча.

БНБ дари емблематичната си сграда на община Пловдив, след като получи в замяна терен на "Скобелева майка", където вече е построен касов център за Южна България.

Бившата сграда на БНБ е построена през 1909 г.
Бившата сграда на БНБ е построена през 1909 г.
Един от коридорите с провиснали кабели.
Един от коридорите с провиснали кабели.
Масивните маси са потънали в прах.
Масивните маси са потънали в прах.
Част от бившият паричен салон.
Част от бившият паричен салон.
Така изглеждат коридорите.
Така изглеждат коридорите.
Чекмеджетата към някогашните гишета в паричния салон.
Чекмеджетата към някогашните гишета в паричния салон.
Полилеите в паричния салон.
Полилеите в паричния салон.
Още се виждат старите неизползвани ленти за сметачните машини.
Още се виждат старите неизползвани ленти за сметачните машини.
На места балатумите са разкъсани и овехтели до неузнаваемост.
На места балатумите са разкъсани и овехтели до неузнаваемост.
Една от тежките каси.
Една от тежките каси.
Каса, произведена от немска фирма.
Каса, произведена от немска фирма.
Ако трябва жена да отвори и затвори тази каса, не виждам как ще го направи, каза кметът.
Ако трябва жена да отвори и затвори тази каса, не виждам как ще го направи, каза кметът.
Димитров в ролята на касиер.
Димитров в ролята на касиер.
Вратите на трезорите в подземието са толкова дебели, че едва се помръдват.
Вратите на трезорите в подземието са толкова дебели, че едва се помръдват.
Част от един от трезорите.
Част от един от трезорите.
Трезорите са със сводести тавани.
Трезорите са със сводести тавани.
Колоните са от масивни каменни квадрати.
Колоните са от масивни каменни квадрати.
На тези метални рафтове са били нареждани златните кюлчета.
На тези метални рафтове са били нареждани златните кюлчета.
Паричният салон на бившата сграда на БНБ в Пловдив е изоставен и е подходящ по-скоро за декор на някой филм.
Паричният салон на бившата сграда на БНБ в Пловдив е изоставен и е подходящ по-скоро за декор на някой филм.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/