Руси Чанев не вярва, че заслужава "Аскеер" - праща две писма срещу себе си

Той е друга вселена, твърдят колегите му от Театъра на Българската армия и му отреждат наградата за изключителен принос

Тази награда не е за мен, нека я получи някой друг.

Така звучат и двете писма, с които Руси Чанев се опитва да убеди комисията за наградите “Аскеер”, че не заслужава толкова голямо отличие. Трупата на Театъра на Българската армия обаче е категорична: този път ще му се наложи да я приеме.

Така един от най-известните и талантливи български актьори с над 100 роли в театъра, киното и телевизията е удостоен тази година с голямата награда “Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство. Статуетката ще му бъде връчена на празничната церемония на 24 май, когато по традиция Военният театър ще отличи за 33-и път постиженията на колегите си в цялата страна за изминалата година. Затова и тази награда - от артисти за артисти, е особено ценна за всеки отличен.

Впрочем 78-годишният Руси Чанев е предлаган за наградата няколко години подред, но все още не вярва, че я заслужава, защото, както пише в писмата си, има само малки, кратки роли, а не големи и изявени.

“Но във всеки един екип, за всеки режисьор появата на Руси Чанев е нова призма в сценария, в спектакъла, във филма. Това е друга вселена, която се появява в творческия продукт. Неговото обръщение в момента е към нашата трупа заради неговата скромност да не иска да получава тази награда, да я получи някой друг. Аз му благодаря, но това е нашето категорично решение на трупата. Ние си го обичаме и затова сме решили той да я вземе”, казва актьорът и режисьор Георги Къркеланов, член на комисията по номинации. В нея са още проф. Камелия Николова, Анита Ангелова и проф. Владимир Атанасов.

Скромността на Руси Чанев изобщо не е изненада за хората около него, както и за зрителите, които го обичат и го гледат с наслада и в киното, и в театъра.

Той се смущава да дава интервюта

Винаги ги е избягвал, защото е убеден, че публичността на актьора е напълно достатъчна и не се нуждае от повече. Дори обяснява пред сайта “Площад Славейков”: “Да ти задават въпроси и да си изливаш душата на групова изповед като на комунистическо партийно събрание е вече ексхибиционистично действие за всеобщо удоволствие”. Тогава, потърсен за 75-ия си рожден ден, той отговаря на въпросите с писмо.

Руси Чанев може да не обича публичността, но пък винаги е бил много загрижен за публиката си и през дългата си кариера никога не си е позволявал да ѝ предложи нещо слабо и некачествено.

“Бих искал нещата, които правя, да са ясни на повече хора. Не ми харесва да ме харесват 10 души, които да обясняват на другите. Мисля за публиката. Ще ми се да вярвам, че ще удържа на принципа си да участвам само в неща, които сам бих отишъл да гледам”, казва той.

Голяма чест - така младите му колеги определят шанса си да са заедно с него на една сцена. Не само защото е отзивчив и има на какво да ги научи, а най-вече заради огромния му талант и интелигентността му. Винаги добронамерен, той дори умее да им препоръча хубава книга, казват актьорите.

По-важното обаче е, че се опитва

да просвети обществото с изявената си гражданска позиция

Прави го по своя си начин - умно, подкрепено с аргументи и обяснено на красив и правилен български език.

Още през 2011 г. има идея за превръщане на Паметника на Съветската армия в Музей на комунистическото минало на България. Той може да носи името на писателя Георги Марков, като основните експонати ще са атрибутите от съществуващия комплекс. Оформя идеята си като предложение в писмен вид, прилага и своя илюстрация как трябва да изглежда сградата и представя всичко това на столичния кмет.

11 години по-късно подготвя заедно с писателя Деян Енев преработено издание на Иван Вазов, предназначено за децата, които живеят в чужбина. Прави го единствено с мисълта колко е важно децата да четат и да разбират какво са прочели.

Новата версия е наречена “За българчетата по света артистът Руси Чанев представя романа “Под игото” от Иван Вазов” и по думите му това е “опит да се подбудят съвременните деца към четене на “Под игото” с издаването му в съкратена и в леко преработена форма, илюстрирано от техни връстници, като подготовка за възприемане на оригиналния текст”. В изданието забравените вече думи и понятия са заместени с по-познати за съвременните деца подобни значения, които същевременно съхраняват внушенията на писателя.

Руси Чанев е роден през 1945 г. в Бургас, женен е за актрисата Невена Мандаджиева.

Започва да се снима в киното, когато е на 20 години

През 1967 г. завършва ВИТИЗ “Кръстю Сарафов” в класа на проф. Боян Дановски. Работил е в Драматичен театър “Н. О. Масалитинов” в Пловдив, Народен театър за младежта, Драматичен театър “София”, Малък градски театър “Зад канала”, Театър 199.

Най-известните му филмови роли са в “Авантаж” (1977), “Осъдени души” (1975), “Време разделно” (1988), “Кръвта остава” (1980) и “Мера според мера” (1981). Съсценарист е на филмите на режисьора Георги Дюлгеров “Мера според мера” и “Авантаж”, както и на “Хъшове” на Александър Морфов.

Сред отличията му са наградата на Съюза на артистите в България за ролята му (Густав Виг) от пиесата “Имен ден” (1984); наградата на Съюза на артистите за главна мъжка роля (Анатол) от пиесата “Портрет” (1990); “Аскеер” за поддържаща роля от пиесата “Пилешка глава” (1994) и други. Отличен е с ордена “Св. св. Кирил и Методий - първа степен”, както и със “Златен век” на Министерството на културата.