Сомове по 10 кг се хващат в язовир “Цонево”

14 June 2021
Цанко Цанев
Ловци на сомчета висят на стария мост между селата Аспарухово и Добромир.
Ловци на сомчета висят на стария мост между селата Аспарухово и Добромир.

Хищниците атакуват големи костури и малки уклейки, набучени на куките

Сомове от 10 до 15 кг са юнският хит на яз. “Цонево”. Рибите се активизираха заради всекидневния дъжд, понякога и бури, и разярени атакуват живите рибки, заложени на въдиците.

Най-много са около брега срещу почивната база “Дебелец”, където бреговете са девствени и дъното - чакълесто. То държи доста едри уклеи, които са любима плячка на сомовете и бялата риба. Затова тук се хващат и сулки по 5 кг, като те се търсят най-вече на тролинг.

По принцип на “Цонево” големите сомове се въртят около огромната стена на язовира. Всяко лято в района на ресторанта се разполагат палатки на най-големите майстори на кльонка в България. Кльонкът е нещо като бумеранга на рибарите по форма. С него се удря по водата и се създават вибрации, които вбесяват агресивните сомове и ги карат да атакуват каквото им падне пред очите.  

Когато обаче рибарят е по-скромен и няма лодка, той също има шанс да улови сом. Става въпрос за риболов предимно по долните течения на българските реки, където не влизаме с лодка и сонар да си проверим мястото и съответно не ползваме кльонк.

Сомовете се крият под паднали дървета, широки или тесни места, на плитко или на дълбоко, тихи места или места с повече дребна риба.

“Изкуството на риболов на сом граничи с наука, която комбинира в себе си много тънкости. Сомът е мързелива риба. Да накараш мързеливата риба да извърши някаква дейност, е цяло чудо.

Риболовът на кльонк дава най-добри резултати за ловенето на сом. Когато е с лодка и сонар, трябва да се познават и параметрите на водоема, трябва да се знаят и леговищата на рибата, трябва да се познават видовете стръв, специфични за самия водоем или река. Има различни техники и прийоми, които се използват”, казват опитните.

Сомовете могат да се ловят и по куриозни начини. Във вира край Джулюница местните хвърлят във водата стари гуми, в които сомовете обичат да се крият, и просто ги изваждат на сушата.

Сомът е най-голямата сладководна риба. Дължината му достига до 5 метра, а теглото - до 300 кг. Има легенди за сомове над тези размери.

Главата му е вертикално сплескана и огромна, преминава в цилиндричното меко тяло без люспи. Цветът е според местообитанието - най-често гърбът е сиво-черен, сиво-зеленикав или тъмен. Коремът е светъл. Няма добро зрение, но има отличен слух, обоняние и осезание заради огромните мустаци.

Зъбите на сома са ситни и разположени по цялата челюст. Той е активен в топлите месеци, прекарва зимата, заровен на дъното. Сомът е една от най-всеядните твари - яде риби, жаби, птици, миди, раци, насекоми, червеи, пиявици.

У нас се срещат европейски сом гигант и американски канален сом, който се отличава с мастна перка между гръбния и опашния плавник и рядко надхвърля 2 кг. Независимо че се храни предимно през нощта, на някои места яде и през деня. На Дуранкулак сомовете са активни около обед дори и в най-горещите летни месеци.

Рецепта: Тази риба е деликатес, който може да се готви по много начини

Сомът може да е пържен, паниран, задушен, печен, направен върху въглени, ако е мазен, или сготвен на супа.

За избора на приготвянето е важно с какъв сом разполагаме.

Сомчетата с тегло до 2 кг се препоръчват само пържени. За това трябва олио, бяло брашно - което може да се смеси едно към едно с царевично, сол, черен пипер и девесил.

Добре е сомът да се изкисне със сол и вода около 4 часа. След това месото се натрива с подправките и се пържи.

Голям проблем е, когато сомът има дъх на тиня. Особено важи това за американските канални сомчета, които се продават живи в аквариуми. Те почти не могат да се обезмирисят, дори да стоят с часове в разтвор от вода и оцет.

Филе от по-голям сом може да се задуши със зеленчуци, като се покрие с фолио и след това се сервира с чеснов сос.
Препоръчително е чаша бяло вино или бира.

Изненада: лефери излизат на тролинг край Варна

Неочаквани пролетни лефери се ловят край Варна. Миналата седмица форумите гръмнаха, че морето ври от този хищник на юг от Емине, а от два дни и край Златни пясъци.

Обикновено леферите се показват с жестокия си нрав в края на август и вилнеят до края на ноември, преди да отпътуват към Босфора.

По това време на годината не са много активни, въпреки че по принцип се движат с пасажите от сафрид, с който се хранят.   Рибари от таляна на Траката вадят мизерни количества сафрид заради атаките на леферите.

Рибари от таляна на Траката вадят мизерни количества сафрид заради атаките на леферите.

Опитите за улов от брега на есенен такъм с филе от сафрид и светеща плувка обаче са скромни. Известният варненски рибар Тодор Тодоров хвана само 2 лефера по този начин преди дни.

Масовата поява на лефери прогони сафрида навътре в морето и успехите в неговия улов намаляха силно.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/