Краят на кубинските старейшини
Фидел и Раул Кастро управляваха повече от 60 години
Лидерът на кубинските комунисти Раул Кастро се оттегли от поста си и това отбеляза края на една епоха. Раул и брат му Фидел ръководиха Куба повече от 60 години. Те организираха революция, изградиха авторитарен социализъм на Острова на свободата според заповедите на Маркс и Ленин, почти провокираха атомна война и в крайна сметка стигнаха до пазарни реформи.
Приятелство със СССР, война със САЩ и диктатура на революционерите - ето какво преживя Куба през ерата на Кастро. А какво ли очаква страната по-нататък?
Братя в
революцията
“Осъдете ме - това няма значение. Историята ще ме оправдае!” - с тези думи в средата на миналия век завършва речта си 28-годишният абсолвент по право Фидел Кастро. Той, заедно с брат си Раул и няколко десетки души, са съдени за политическо насилие - нападнали казарма, възнамерявайки да разгърнат мащабен държавен преврат в страната.
Тогава, през 1953 г., Фидел Кастро е един от многото революционери в Латинска Америка, но след няколко години
се превръща в
икона на лявото
движение в света,
а речта му става класика на марксистката публицистика. Братята Кастро получават дълги присъди за опит да започнат революция, но малко по-късно се измъкват с амнистия и бягат от страната. През 1956 г. се връщат заедно с аржентинския комунист Ернесто Че Гевара, за да продължат борбата срещу режима на Фулхенсио Батиста.
В онези години много хора симпатизират на идеята за революция. При диктатурата на Батиста Куба се превръща в Мека за американските капитали. Интересите на предприемачите от САЩ остават приоритет във всички ключови области на кубинската икономика - те притежават плантации от захарна тръстика и строителни компании, контролират металургията, железниците, минното дело, банките и енергетиката.
Въпреки че за кубинците инжектирането на американски капитал често означава повишаване на жизнения стандарт, негодуванието срещу властта расте - населението е недоволно както от неравенството, така и от зависимостта от чуждото влияние.
В същото време сивата икономика процъфтява. Кубинските власти се радват да видят американски мафиоти, провеждащи срещи на острова и използващи пристанищата като центрове за трафик на наркотици.
Богати престъпници
с мрачно минало
отварят луксозни
казина и хотели в Хавана,
а проституцията процъфтява. Батиста окончателно губи популярността си през 1952 г., когато търпи поражение на изборите и задържа властта със сила. Бойците на Кастро обаче окупират Хавана през 1959 г. и обявяват победа на революцията.
Така започва ерата Фидел. Първоначално новият кубински режим не изглежда комунистически и се радва на широка обществена подкрепа. Но по-късно започва национализация на американските фирми и изграждането на режим, подобен на съветския, както чрез икономически мерки, така и чрез политически репресии. Много от съратниците на Кастро започват борба срещу новото правителство. Хиляди кубинци напускат страната. Емигрантите най-често се заселват в американския щат Флорида - само на 150 км от Куба. Вашингтон прекратява дипломатическите си отношения с Хавана и налага санкции на ключови индустрии. В началото на 1960 г.
ЦРУ прави първите опити
за покушение
срещу Фидел Кастро
и създава лагер за обучение на доброволци в контролираната от САЩ Гватемала.
Скоро след това Кастро открито се обявява за марксист-ленинист и се съгласява да разположи съветски ядрени ракети на острова.
Около 30 хиляди войници са изпратени да се бият на страната на прокомунистическите сили в африканската държава - за мащаба на кубинското население това е конфликт, сравним с виетнамската война на САЩ или афганистанската на СССР.
Във вътрешната политика се разгръщат репресии срещу опоненти. През 1965 г. самият Кастро признава, че в затворите са загинали над 20 000 души.
Чуждите посолства са залети с молби на желаещи да напуснат карибския остров. Кастро взема пример от Съветския съюз, който пуска евреите зад Желязната завеса, и дава възможност за емиграция за 6 месеца. През 1980 г.
Островът на
свободата губи
над 120 000 души
за няколко месеца
У дома Фидел е боготворен заради много социални придобивки, образование за всички, здравеопазване на световно ниво, скромността и изключителната му харизма. Кубинците следят със затаен дъх 7-8-часовите му речи.
През 1991 г., когато СССР се разпада, Фидел е на 65 години и е време да мисли за наследник. По-малкият му с 5 години брат Раул Кастро дълго време е “вторият човек” в Куба, но винаги в сянката на брат си - почти 50 години той е министър на Революционните въоръжени сили.
Раул де факто започва да ръководи страната през 2006 г. - поради влошено здраве на по-възрастния си брат.
През 2008 г. легендата Фидел, управлявал без прекъсване от 1959 г., окончателно се пенсионира, а брат му поема ръководството на Куба.
Раул донася на островната държава дългоочакваните промени в икономиката - с неговото име се свързва излизането на Куба на световния пазар. Една от първите реформи е в туризма - премахнати са ограниченията за достъп на кубинците до туристически обекти, позволено им е да наемат стаи във всякакви хотели (включително с чужденци), да се отпуснат в курортните зони и да обикалят острова.
Кубинците получават достъп до мобилни комуникации и интернет, без необходимото преди това специално разрешение за притежание на телефон. Частната собственост е частично върната - на гражданите е позволено да купуват и продават жилища и автомобили.
През 2011 г. Раул Кастро е избран за първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Куба. За 10-те години на управлението му броят на предприемачите скача почти четирикратно - от 150 000 през 2007 г. до почти 570 000 през 2017 г.
През 2014 г. на чуждестранните компании са предоставени данъчни стимули и гаранции, че техните средства няма да бъдат конфискувани. Позволено е да инвестират във всички сфери на икономиката с изключение на здравеопазването и образованието, но е забранено да си сътрудничат с медиите, военните и полицията. На 45 км от Хавана е отворена специалната икономическа зона “Мариел”. На кубинците се разрешава да напускат острова без изходни визи.
Друго важно събитие при управлението на Раул Кастро е възстановяването на дипломатическите отношения със САЩ. 44-ият американски президент Барак Обама посещава Куба, търговските и икономическите санкции са облекчени, на американците е разрешено да идват на острова, а Куба е извадена от списъка на спонсорите на тероризма. Ситуацията обаче се влошава рязко с идването на власт на Доналд Тръмп през 2017 г.
Краят на знаменитата ера “Кастро” бе отбелязан през април 2021 г. 89-годишният Раул обяви оставката си от поста първи секретар на компартията на VIII конгрес на партията.
не трябва да подкопава
идеологическите
основи на социализма
“Горещо вярвам в силата, а също и в характера и разбиранията на моите сънародници, които могат да служат за пример, и докато съм жив, ще съм готов да защитавам родината, революцията и социализма”, каза Кастро пред стотиците партийни делегати, събрали се в конгресния център в Хавана.
Маслиненозелената му военна униформа контрастираше с цивилното облекло на Диас-Канел, на когото мнозина възлагат големи надежди. Но възстановяването може да се проточи години, твърдят експерти. Причината е не само коронакризата, но и липсата на свобода за предприемачество, социалистическите догми и загубата на интерес към Острова на свободата от страна на Русия и САЩ.
Новите кубински
ръководители
са изправени
пред най-тежката
икономическа криза
след разпадането на някогашния благодетел Съветския съюз, а има и признаци за нарастваща неудовлетвореност, особено сред по-младите кубинци.
Подновеното затягане на десетилетното американско търговско ембарго и коронавирусната пандемия допълнително изостриха ликвидната криза в боледуващата и без това икономика. Масово има недостиг дори на основни стоки.
Новият американски президент Джо Байдън обеща да отмени някои от санкциите на Тръмп, макар че наскоро Белият дом обяви, че промяна в политиката към Куба не е сред външнополитическите му приоритети.
Коментари