Доц. Васил Гарнизов: Климатичните малцинства са истерични

Местоимението “те” като дума на десетилетието е знак за натиск и опит за диктат от малка група върху мнозинството, казва социалният антрополог

- Британски лингвисти обявиха думата на последното десетилетие - местоимението “те”. Какво се опитват да ни кажат, г-н Гарнизов?

- Лингвистите са хората, които носят отговорност за речниците, т.е. за кодификацията на езика, а когато се появи претенцията за кодификация в солидни речници, то това е и претенция за официализиране, а оттук и за промяна във взаимоотношенията между хората.
Конкретно за местоимението “те” - “Мериам - Уебстър” всяка година обявяват дума на годината, като основният им критерий е брой търсения в речниците. Това означава, че обществото се озадачава от тази дума или обикновеното значение му се изплъзва. През 2010 г. например най-проверяваната дума бе “остерити”.

Това беше веднага след кризата на Уолстрийт, сриването на световните финансови пазари през 2008 г. и после набелязването на мерки как правителствата да се справят с кризата. Повечето се съсредоточаваха върху политика на ограничаване на разходите, рестрикции и по-силен контрол. Да не говорим за Гърция, където директно се отиде към намаляване на пенсии и заплати.

Логиката е следната - в един момент нещо в света се случва, някаква дума започва да се употребява много по-енергично от журналисти, коментатори, медии, започва да се върти в училищата, включва се и в семейния и уличния разговор. Съответно на много хора тази дума им стои като извънземно. Започват да проверяват по-енергично, лингвистите регистрират това и го обявяват.

Най-проверяваната дума през 2018 г. например е била “импийчмънт”. По това време много енергично се заговори, че американският президент ще бъде отстранен и думата импийчмънт започна да се уотребява често. Освен че е сложна, има и определено значение, фиксирано в конституционната процедура на САЩ. Оказа се, че големи групи хора са заинтересовани от този специфичен термин и търсят неговото значение в речници и библиотеки.

Двата примера с думите “остерити” и “импийчмънт” ми се струват лесни за разбиране. “Остерити” и “импийчмънт” - това е специализирана лексика. Излиза от затворените пространства, в които с нея си служат специалисти, стига до големи групи хора, сред които по-любознателните искат да видят техния по-дълбок смисъл.

- Само че в случая, който ни интересува, става дума за местоимението “те”, което е дума от всекидневния речник.

- Личните местоимения са може би най-консервативната част на основния речник. Всеки човек след втората или третата си година знае според речевото си развитие местоименията аз, ти, той, ние, вие, те. Това изгражда определена рамка на взаимоотношения между индивида и другите. Първо, разбира се, самосъзнание за аз, и второ - съзнание за другия, нещо, което е различно от моето аз. Затова е абсолютно изненадващо, че една от възможно най-обичайните думи изведнъж се оказва обект на засилена проверка като значение.

- Защо точно “те”, а не например “то” е дума на десетилетието?

- Следствие е от обществени процеси, които стигат до кодификация в езика. Много хора започват не просто да отказват обичайното “той”, “тя” и “то” и съответно мъжки, женски и среден род. Започват да отказват и съответните обръщения като “господине”, “госпожо”, “госпожице”. Така е, защото те са не просто местоимения и обръщения, а в някакъв смисъл са и класификация на обществото кой какъв е. През обръщението казваш на другия какъв е, не го питаш. По тази причина много рано в речника редом с “мисис” и “мис” се появи и “миз”.
“Миз” трябваше да бъде
неутрално по отношение на
това дали си женен, или не
С “миз” се заявява: “Аз няма да ви кажа омъжена ли съм, или не, имам ли приятел, или не, или живея ли с някого, или не. Това си е моя работа”. В началото имаше съпротива срещу тази дума, но с времето хората малко по малко я приеха.

- Случаят с “те” какъв е?

- Той е още по-специфичен и още по-странен. И не само за нашето българско ухо, а вероятно и за британското и американското ухо. Защото всъщност много хора отказват и “миз”. Обясняват това така: “Вие искате да ме закрепостите към една-единствена идентичност, било полова, било социална роля (женена или не). А всъщност аз съм множествена идентичност - когато някой е назоваван с “те”, той може да е бисексуален и да се преживява като двата биологически рода едновременно. 

- Това “те” всъщност отказ от биологическото ли е?

- Това е настояване на едно малцинство да бъде признато на равнището на местоименията като малцинство. В смисъл, когато се обръщат към мен и ми казват “Те си”, това означава вие с женската си половина, с мъжката си половина, с космическата си половина, с веганската си половина и прочее - вие всички заедно сте едно множество. Затова се обръщам към вас с “те” и по този начин ви признавам правото на множествена идентичност.

- Доколкото разбирам, става дума за признаване на конгломерат от социални роли и личностови особености, присъщи на отделен индивид. Някак комплексарски стои изискването да се обобщават публично с “те”, не мислите ли?

- Ако кажем, че това е комплекс за малоценност, значи малко да ги обидим. Това е не просто желание те да бъдат търпени от мнозинствата, те искат и признание. Желанието да ти се признае отделно местоимение, отделна граматическа конструкция “те” - местоимение в множествено число, а пък битиен глагол в единствено число, е настояване да им се признаят права.

- На какво равнище?

- Първоначално на езиково, след това да им се признаят права в общуването, правото да не бъдат унижавани като ги наричат с местоимение за второ лице единствено число.

- Тоест става дума за искане за толерантност към хора с много идентичности?

- Тук опираме до това какво наричаме толерантност в нашето общество, кое е толерантното поведение и дали то винаги се свързва с признаване на някакво право. В световната традиция има различни подходи. Едната е толерантност , която означава буквално да обичаш другия, да го слагаш над себе си. И ако другият иска да се обръщаш към него с “те си”, ти да си тренираш езика, да си обърнеш съзнанието и да подчиниш своя обичаен говор на техните заповеди. Нещо като влюбване в някакво малцинство - независимо дали ще е с различна сексуална ориентация, или с различни политически възгледи, или като религия, или като вкусови навици - няма значение. Щом е различен, трябва да го обичаме.

- Какъв е другият подход?

- Всъщност понятието за толерантност е изработено в точно определен момент от човешката история и би било дума на годината през 1690-а, ако тогава се правеше нещо такова. Тогава е било време, в което хора от различни религии са воювали дълго време помежду си, клали са се едни други, като са си сменяли ролята на мнозинство и малцинство и в крайна сметка са били принудени да живеят заедно. Ето това е друго съдържание на понятието толерантност - ние трябва да живеем с другия, да зачетем неговата различност, но това изобщо не означава, че трябва да приемаме неговата другост. Т.е. не трябва да обичаме другия, а просто да можем да живеем с него. Така да се определят очертанията на обществения живот, да се определи и напише конституционният и съдебният ред, че колкото и да си различен, да имаш гарантиран пакет от минимални права. Независимо дали имаш различна религия, или си мнозинство или малцинство, да знаеш, че няма да бъдеш преследван, че няма да ти бъде отнето имуществото, унизено името, заплашено здравето ти, застрашено семейството ти. 

- Тези две линии - на влюбването в другия и на съжителство с другия, могат ли да бъдат примирени?

- Не могат. Едно общество приема или едното, или другото. Но общество, което е приело за основна своя черта да се влюбва в другия, се разпада в своята идентичност. Разколебават се религиозната вяра, половите стереотипи, вижданията за света на мнозинството. А
мнозинството е това,
което кодифицира езика,
узаконява речника и създава правописните и правоговорните норми и след това ги слага в речник, праща ги в училище, учи децата, семейството, улицата, медиите.

- Добре, но къде са малцинствата в цялата тази картина?

- В момента, в който надделее разбирането за толерантността като съжителство, това решава въпроса на много малцинства. Виждаме го и исторически - например в съжителството на протестанти и католици в Европа. Но виждаме и друго, особено в средата на ХХ век, най-вече след падането на Берлинската стена, след смъртта на утопията комунизъм, за пълното равенство между хората, за това, че парите и държавите ще отмрат, а хората ще живеят вечно. Точно тогава малцинства заеха ролята на пролетариата и неговото място на радикален критик на съществуващия ред и на съществуващите езици. В някакъв момент западните либерални демокрации се оказаха много отзивчиви - след появата и на най-малкия натиск от някакви малцинства, претенциите им бързо се удовлетворяваха. Този процес на непрекъснати отстъпки стана за твърде кратко историческо време. Докато толерантното отношение в Европа се е изграждало с векове.
В момента тази тип толерантност е пред изпитание. Западните либерални демокрации се изправиха пред парадокс - да се докарат до ръба на здравия разум. Да вземем партията на либералните демократи във Великобритания Либдем. Изповядваха оставането на Великобритания в ЕС, но понеже години наред се обвързват само с малцинствени каузи, притискайки мнозинствата, вместо да се разположат по средата, в мейнстрийма и да водят преговори както с малцинствата, така и с мнозинствата, те тръгнаха надолу.

Тръмп в САЩ, Борис Джонсън във Великобритания и може би Орбан в Унгария са лидери, дошли може би на неподходящо за тях място благодарение на разумни и бързи компромиси с най-различни малцинствени позиции. В този смисъл работата по толерантността, т.е. да сме търпеливи към малцинствата е едно, а зачитането на всякакви искания за признаване на малцинствата - друго.
В историята на
цивилизацията признаване
на права става
след дълги битки
Днес обаче поставяме всекидневния свят на човека пред сериозно изпитание, задоволявайки всякакви искания на всякакви малцинства.

- Как тогава може да се постигне единство в едно общество, ако не с цената на компромиси?

- Ясно е, че сексуални малцинства, в които индивидът настоява да бъде наричан “те”, не могат да принадлежат към общност от хора, които продължават да си казват аз съм, ти си, той, тя, то е. Хора, които се отказват да редактират базовата си граматична структура, а това означава, че отказват да редактират и базовото си схващане за социалния свят и за човешките взаимоотношения, не могат да правят общност с онези, които пренареждат личната си идентичност и местоименна система за сметка на непрекъснато атакуване на естествения езиков свят. Няма как да са в една общност, но могат да са в едно общество. Това означава, че могат да спазват едни и същи закони, едни и същи правила на поведение и стремейки се към слънцето, без да пречат на другите.

- Какво да кажем за изразите “Аз също”, “Черният живот е важен”, които насочват и свързват смисъла и тълкуванието на местоимението “те” като дума на десетилетието с дискриминация и насилие над малцинствата?

- Малцинствата винаги описват мнозинството и неговите езикови, социални и правни норми като потиснически, защото са норми, които идват от социален свят, който не е техен и който на тях им налага определени ограничения. Но заемайки роля тип “гробокопач на капитализма”, те дефинират всичките мнозинства. Или щом е мнозинство, значи то е потисническо и е обект за непрекъснато преследване и за перманентна революция. Това е и начин да се правят коалиции между различни малцинства. Когато към многополовите, които искат да бъдат означавани с “те”, се добавят жените и афроамериканците като жертви на насилие, се сформират коалиции, които се усилват чрез политическо коалиране. На последните избори в САЩ
Хилари Клинтън
направи точно това
- обърна се към всякакви малцинства

- етнически, езикови, за да ги направи платформа за своето политическо действие и да ги превърне в мнозинство. В един момент те реално спечелиха т.нар. попюлар вот физически. Но пък конституцията на САЩ е такава, че не определя избора на президент и Хилари Клинтън загуби. При това загуби така, че усилиха консервативните черти на американското общество. Гласувалите за Тръмп след изборите изобщо не се бяха разколебали за своята подкрепа. Нещо повече, колебаещи се избиратели, които в началото се оттеглиха от Тръмп заради много тежката критика на либералните медии към него, започнаха да се връщат. И в последните месеци Тръмп се радва на все по-нарастващо одобрение. Докато във върха на политическата критика към Тръмп, която дойде от демократите в САЩ и се стигна до импийчмънт, колкото повече го “сурвакаха”, той толкова по-здрав ставаше. Увеличиха се парите, които донорите дават за него. Това без съмнение е резултат от това, че демократите не успяха да излязат от ролята си на говорител на различни малцинства. Както впрочем и либералните демократи във Великобритания.

- “Климатична стачка” стана израз на десетилетието, а Грета Тунберг бе обявена от списание “Тайм” за личност на годината. Тук тенденцията е очевидна, не знам само дали малцинството, което седи зад нея, е от умерените и добрите.

- Климатичните малцинства са истерични и поведението им по нищо не се различават от другите, например сексуалните малцинства. Искат признание за някои неща? Да се организират, да си направят политически движения, партия, да се явят на избори, да притискат мнозинствата и медиите, да успеят по конституционен път да получат признание. Същата работа е и с климата. В разговора за него има особени моменти - например повишаването на температурите в градовете. Но върнем ли се назад във времето, не можем да кажем какви са климатичните цикли на земята по убедителен начин, защото имаме систематично събирани данни едва от последните стотина години, а разговаряме за времеви интервал от милиони и дори милиарди години, в които се разпологат и климатичните цикли. Иначе в разговора за климата има много здрав смисъл - рециклирането, опазването на околната среда, развиването на социални и политически норми, които да ограничават човека в експанзията му върху околната среда, използването на възобновяеми енергийни източници. Въпросът е, че тази платформа иска дълга, внимателна и постепенна работа с хората, компаниите, правителствата. Не е нещо, което би спечелило приза дума на годината или дума и израз на десетилетието.