Адв. Карло Луканов, синът на бившия премиер Андрей Луканов: 6 г. воювахме в съда с бившата ми съпруга

Заровихме томахавките и започнах борбата за споделено родителство

КОЙ Е ТОЙ

Карло Луканов е син на покойния премиер Андрей Луканов. В края на 2021 г. той стана юрист, а от 13 януари т.г. е вписан като младши адвокат към Адвокатска колегия - София. След раздялата с майката на детето си Карло водеше дълга битка за пълноправно родителство. След 8 години съвместен живот бившата му половинка Лилия подава иск в съда за права над детето. От този момент започва битката на Луканов за по-чести срещи със собственото му дете. В крайна сметка той постига успех и се преборва да вижда отрочето си по-често. През 2008 г. създава организацията "Бащи за отговорно родителство", с което започва битката за споделено родителство между двамата родители при развод.

- Докъде стигна битката ви за споделено родителство при развод, г-н Луканов?

- Семейното ни законодателството е непълно и остаряло, но по-големият проблем в момента е, че и то не се изпълнява. На пръв поглед имаме нов Семеен кодекс, но в него са залегнали остарели положения от предишните кодекси. Отдавна има нужда от осъвременяването му. На първо място е възможността двамата родители съвместно да упражняват правата след развода. През 50-те години държавата е възприемала гледище, близо до това на църквата - че развод трябва да се допуска само в краен случай. Че дребните прегрешения не са повод за раздяла и общественият интерес е над личния. Държейки хората изкуствено до последно в брака, се е стигало до положение, че те така са се намразвали, че да не могат да се гледат, камо ли нещо заедно да правят.

Сегашната уредба на развода е съвсем различна и е достатъчно единият от съпрузите да пожелае развод. И след като този развод се случи в един по-ранен етап, двамата са способни да запазят нормални взаимоотношения. Съответно старата постановка, че след развода те няма какво да правят заедно, вече не е вярна. Тук бе направена крачка напред, която законът допускаше, а съдът не приемаше - т.нар. споделено родителство. Преди 4-5 години излезе тълкувателно решение на Върховния съд, което узакони като термин споделеното родителство, при условие че и двамата родители се споразумеят. Ако това не се случи, съдът трябва да реши въпросите, свързани с родителските права и издръжката, вместо тях.

Запазва се старото положение, при което и двамата родителите със зъби нокти трябва да доказват кой е по-добрият, а това допълнително изостря напрежението и отношенията стават още по-лоши заради ваденето на кирливи ризи и т.н. Докато новата концепция казва - по презумпция и двамата родители сте достатъчно добри и детето има нужда от двама ви. Ако единият от тях не е съгласен, той трябва да бъде така добър да го докаже. На пръв поглед разликата е дребна, но тя изкарва от войната страшно много родители, защото не им се налага да доказват кой е по-добрият. За това ние се стремим към нея.

- Разкажете ни за конкретен случай от практиката ви.

- Споделеното родителство не е задължително 50/50. Възможни са много варианти. Като медиатор съм имал случаи, при които родителите работят на смени. Два дни работят, а два дни почиват. Разделяйки се, искаха да запазят същия график, за да могат да се редуват с гледането на детето. Вместо единият да наема детегледачка или да се чуди какво да прави, когато е на работа и няма близък, който да гледа детето.

Друг важен проблем е изпълнението на съдебните решения. България 8 пъти е осъждана в Страсбург в това отношение. От Министерството на правосъдието бяха заявили, че ще се заемат с решаването на този проблем, но за съжаление, не се направи нищо. Викаха ни по работни групи, но не се стигна доникъде. Това означа, че у нас няма държава. Една уважаваща себе си страна не може така да се отнася към своите съдебни решения. След това се чудим защо не се спазва законът на пътя и другаде. Ако този голям проблем не бъде решен, каквито и хубави решения да постановява съдът, те остават лист хартия, който можеш да си го закачиш на стената и да си го гледаш там. Друг голям проблем е Законът за домашно насилие.

- Защо?

- Тук цари голяма злоупотреба от страна на едни НПО-та, които твърдят, че се борят за правата на жените, и търсейки финансиране от държавата, манипулират цялото общество. Статистиката, че една трета от жените са жертва на насилие, не е невярна, но е огромна манипулация. Това се базира на изследвания, финансирани по Норвежкия финансов механизъм, и показва дали една жена над 15-годишна възраст някога е била жертва на насилие, без значение кога и от кого. В тези изследвания също така е зададен въпросът колко жени са били жертва на домашно насилие от интимен партньор или съпруг в последната една година. Цифрата за България се колебае между 6 и 8% в различни изследвания. Това е далеч от заключението една трета, или всяка трета жена, с която се плаши обществото. С този закон много лесно се злоупотребява, само с една декларация човек може да бъде осъден без никакви други доказателства. Използва се за получаване на преимущество в битката за детето вместо за защита на истинските жертви.

- Налице ли е дискриминация?

- При сегашната съдебна практика на базата на едно постановление от 1974 г. майката е предпочитан родител за децата. Така и досега съдебната практика предпочита майката при определяне на родителските права в процеса на развода. Това на практика дискриминира и двата пола. Бащите, защото не им позволява да бъдат бащи. Майките, защото им възлага по-голямата тежест. Статистиката сочи, че самотна майка, отглеждаща сама детето си, попада най-често в графата бедни. Липсва кариерен ръст, а оттам и доходи.

- Променя ли се тази практика в съвременни дни?

- Много бавно. Започват да се появяват подобни решения, даващи правата на бащата, но ако трябва да чакаме равенство, ще минат десетилетия.

- От вашия личен пример започва и вашата борба. Нека разкажем за нея.

- Воювахме в съда шест години с бившата ми съпруга, но в един момент тя осъзна, че е излишно, и заровихме томахавките. Никога не съм бил част от тежките случаи, каквито има много, за съжаление. Карали сме се, но за важните неща в крайна сметка сме се разбирали. Още в началото предложих да има споразумение, но на моята половинка й трябваше повече време да осъзнае, че е по-добре така, отколкото да се разправяме в съда. Важното е, че отдавна са приключили нещата.

В моята лична битка се преквалифицирах от икономист в юрист, а от тази година съм и адвокат. Разбира се, в моята практика имам и много майки, които с години не са си виждали децата. Според наши проучвания има между 200 000 и 300 000 деца на разведени родители, 17 000 от които родителите са в тежък конфликт. Всеки втори брак завършва с развод.

Битката ни е да бъдат преодолени родителските войни и децата да растат с грижата и на двамата родители. Те са бъдещето.

- Колко трудна беше борбата през годините за споделеното родителство?

- Когато през 2008 г. се събрахме трима бащи и решихме да основем "Бащи за отговорно родителство", много хора ни се присмиваха и казваха - какви сте ентусиасти, това никога няма да стигне до България. Но ето че терминът се наложи от години, а институциите осъзнаха, че проблем има и много деца са въвлечени в тези родителски конфликти. Омбудсман и отделни депутати повдигаха въпроса. Но тъкмо започне да се случва нещо, и властта се смени. Губи се приемствеността.