Америка казва какво да ядем
Който държи ножа, държи и вилицата. А хляба го държат Съединените щати. На всяко наше хранене те поръчват и ястията, и музиката, а плащате ние.
За половин век САЩ преобразиха световното земеделие така, че то стана индустрия. Последва процес на концентрация и днес шепа корпорации контролира почти цялата земеделска продукция, като я поръчва по свои критерии. Преди 50 години 5 фирми държаха 25% от пазара на свинско и телешко в САЩ. Днес 4 фирми държат над 80% от пазара. Но не само в САЩ.
При семената американската фирма „Монсанто“ е това, което е „Майкрософт“ при компютрите – държи интелектуалната собственост. Някои култури – соята например, са изцяло под контрола на „Монсанто“ от семето до супермаркета.
„Макдоналдс“ пък е най-големият купувач на месо в света. И държи навсякъде то да има един и същи вид и вкус, за да отговаря на стандарта за хамбургер. „Макдоналдс“ е и най-големият купувач на картофи, свинско, пилешко, домати, ябълки и зеле в света.
Доматът престана да бъде
сезонен зеленчук
благодарение на „Макдоналдс“.
През 1992 г. разбъзикаха гена му за гниене и така се появи първият в света ГМО зеленчук. Конкретна причина за това бе, че „Макдоналдс“ понася големи загуби от развалящи се мексикански домати при транспорта им до Чикаго.
Да не повярваш, но вече ядем доматите с колците!
Тази световна революция в храненето тръгва от братя Мак и Дик Макдоналд. Те свиват менюто в своя ресторант до 4 сандвича, уволняват келнерите и правят кухнята на конвейер. Там всеки работник извършва само една операция – например слага ягодово желе на кръгъл пандишпан. На такъв човек се плаща малко и лесно го заменяш. Сандвичите на братята са евтини и се поднасят направо в колата на клиента. Няма маси, чакане, сервиране – всичко става бързо като на поточна линия. Братята имат шеметен успех и създават модела на заведенията за бързо хранене, който променя и самото производство на храни. И да не стъпвате в „Макдоналдс“, „Събуей“ или KFC,
дори да не помирисвате бързи
храни, днес вие ядете месо,
картофи и пр., произведени за тях.
Да вземем пилешкото. Две американски фирми притежават 3/4 от гените на всички бройлери. Те контролират лекарствата и състава на фуражите, клането, обработката и търговските марки на пилетата. През 1950 г. са колели бройлера 70 дни след излюпването при тегло малко над 1 кг. Сега го колят след 46 дни и при това двойно по-тежък – 2,5 кг. Такова скоростно угояване става възможно с генни манипулации, цяла торба медикаменти, принудително хранене, рязане на човки, за да няма канибализъм, и други насилия над птичата природа. Но костите и органите на това пиле не издържат на толкова бърз растеж и то рухва под тежестта си. А и подобно на домата то вече не e истинско, само прилича на пиле.
В страни като България
повече се поръчват кълки
и поради това пилетата са
с мършав торс върху
грамадни крака.
Тези гротескови пропорции проличават, ако краката се претеглят отделно. При общо тегло 1,2 кг те достигат чак до 700 гр. А в САЩ харесват бялото месо и затова там пилетата са направени да изглеждат като културисти – с тънки крака и огромен гръден кош. Те изкарват последния месец от своя едва 7-седмичен живот със счупени крака, смазани от собствената си тежест.
И захарта е американизирана! Дори да не близвате кока-кола, вие си подслаждате кафето или чая с продукт, произведен по поръчка на фирмата „Кока-кола“ и съобразен с нейните изисквания. А именно да е добит от царевица под формата на глюкозно-фруктозен сироп, тъй като той е с 35% по-евтин от захарта, добита от захарна тръстика, и с 50% по-евтин от захарта, добита от цвекло. А щом „Кока-кола“ е най-големият купувач на захар в света, този неин сироп се съдържа и в шоколада, сладоледа, кроасаните и всички сладкиши, които ядете. И не само в тях.
Захарта от царевица
се крие и под някой от 34-те й
наукообразни псевдонима
и в солените храни,
например във всички колбаси
и консерви, а също в млечните
продукти, бирата и другите напитки,
в тестените изделия и безброй още храни. Всеки човек по света поема средно по 30 литра от сиропа на „Кока-кола“ годишно.
Коя храна е „американизирана“ чрез него, се познава по етикета, описващ съставките й според количеството. Там захарта е неизменно на едно от първите три места. Повечето магазини в България и особено лавките и бензиностанциите продават само такива храни.
Но защо й е на Америка да тъпче американците и останалото човечество със захар?
Защото, както разкрива Ролан Барт в знаменитата си статия „Към психосоциологията на съвременотото хранене“, в САЩ потреблението на захар е въпрос на икономика и политика, на „отношение“ и на „протокол“. Няма нация, неизкушена от захарта, но най-пристрастени към нея са американците. Те потребяват два пъти повече захар от французите.
„Потребяват“, а не „ядат“, пише Барт. „Има я и в блюда, които французите никога не подслаждат, като месо, риба, салати, деликатеси.“ Според него американската кухня е станала сладникава заради заселниците от Германия и Дания, където кухнята е сладко-солена, и заради сухия режим. След него алкохолът липсва от заведенията и човек си взема фанта или друга подсладена напитка за преглъщане на обяда. В малкото шише фанта обаче има цели 9 лъжички захар!
Така в Америка избуява най-голямото от т.нар. от Барт „хранителни предубеждения“ на човека – че сладкото е най-вкусно. То постепенно отучва хората от другите вкусове (горчиво и кисело) и от цели групи храни. Барт припомня комични случаи след десанта в Нормандия, когато
американските войници
са изхвърляли огромни
количества френско сирене,
смятайки го за развалено.
„Би ми било интересно обяснението на неразривната връзка между жизненото равнище и потреблението на захар“, заключава Ролан Барт. Това обяснение вече е налице. И се оказва, че от него хранителната индустрия се е възползвала най-напред и в най-голяма степен именно в САЩ.
Според учените преди 1.2 млн.г., когато се формират човешките гени, на мозъка е зададена програма да търси захар навсякъде в природата. Там тя е във вид на фруктоза – изключително рядко и скъпоценно вещество, налично само сезонно в зрелите плодове и в някои зеленчуци. Организмът на човека не може без нея. Той разгражда всички въглехидрати в храната до глюкоза, а най-голямото количество от нея отива за храна на мозъка. На него се падат едва 2% от телесното тегло, но той консумира цели 18% от енергията му, и то само във вид на глюкоза. Това обяснява неутолимия човешки глад за сладко. При толкова усложнени вкусови рецептори сигналът за него е най-позитивен и най-силен. И да сте вече сити, ви остава апетитът да хапнете нещо сладко. Заради него го има десерта в менютата, заради него човешките зъби издържат на сладко.
Но за човекоподобния човек единствен източник на рафинирана захар е бил медът. Той не е употребявал зърнени храни, чиято скорбяла лесно се разгражда до глюкоза в организма. Годишно е консумирал по 2 кг мед. С появата на земеделието човекът започва да яде жито и ориз и от тях консумацията на захари нараства, но слабо. През 1830 г. на човек годишно се падат едва по 5 кг захар. Днес според американско изследване всеки човек изяжда годишно шокиращите 78 кг захар.
Храната много изпростя
Хората са всеядни същества и поради това трябва да се хранят разнообразно. През палеолита те са правили именно това. От появата му до днес човечеството е опитало вкуса на около 80 000 вида ядливи растения, животни и гъби. От тях 3000 са били в най-широка употреба. Днешните хора обаче ядат едва 0,25% от ядивните храни в света.
Всеядният човек се нуждае от 80-100 различни химически вещества в храната си, за да е здрав. Колкото повече обеднява този букет, толкова по-лоша и нездравословна е храната, въпреки че днес тя засища хората повече от всякога.
Днешната диета на човека се е опростила радикално. До такава степен, че вече е вредна за здравето, въпреки че хората са сити и доволни.
Те набавят между 56% и 66% от нужните им калории от семената само на 4 растения: царевица, пшеница, соя и ориз. Това са най-масовите култури в световното земеделие, но не защото са най-полезни. Те са най-ефективни и разходите за получаване на 1 хранителна калория от тях са най-ниски. Излиза, че човешката храна изпростява по комерсиални причини в името на печалбата на производители и търговци.
Човекът изяжда до 700 кг храна годишно. Това е биологичен факт, природно наложен лимит колко да ядеш, без да се пръснеш. Но този лимит влиза в тежък конфликт с хранителната мафия. В Америка производството на храни още преди 50 г. достигна ниво, осигуряващо нужните 2000 калории дневно на всеки американец. Оттогава то би следвало да бележи естествен ръст от 1% годишно, колкото е прирастът на населението.
Но 1% е твърде мижав ръст.
Той би сринал цените на
акциите на хранителните
компании. Уолстрийт
не би го търпял!
Затова хранителната индустрия там всячески се стреми да разпъне човешкия стомах и да набута в него още храна. И успява. В Съединените щати се яде най-много. Там на човек се падат 3800 калории дневно, макар че в анкетите хората признават само за 2000 калории. И така да е, от тях брашното дава 768 калории, царевицата – 554, соята – 257, и оризът – 91. Общо 1670, т.е. в американския стомах почти не остава място за друго.
Колко лъжливи са анкетите личи например от потреблението на месо. Един американец изяжда 125 кг месо годишно и по този показател САЩ са втори в света. Първо е Великото херцогство Люксембург със 136,5 кг, следват Австралия – 121 кг, Нова Зеландия – 115,5 кг, Испания – 110 кг. Българинът яде едва по 36 кг и се очаква те да станат 40 кг през 2020 г. Но това е класация на 177 държави според производството на месо по данни на ФАО – Организацията на ООН за прехрана и земеделие. При изчисляване по данни за продажбите се оказва, че всеки американец изяжда цели 900 кг месо годишно.
Откъде идва тази драстична разлика?
Как 125 кг в кланицата стават
900 кг в магазина? Ами чрез
преработка в колбаси
с добавяне на много вода, на „рога и копита“ и на т.нар. адитиви – всевъзможни добавки за вкус, за цвят, за плътност и трайност.
Но разпъването на стомаха става най-вече с лансиране на нови и нови храни, които човекът поради всеядната си природа е постоянно изкушен да опитва. За да им се проправи път до пазара, се впрягат огромни ресурси – маркетингови стратегии, рекламни кампании и тълпи лаборанти и диетолози.
Всяка година в света
се появяват по
17 000 нови храни,
като повечето от тях са патентовани в САЩ.
Съдържанието на витамин С в тях е намаляло с 20%, на калций – с 16%, на желязо – с 15%, на рибофлавин – с 38%, на цинк и селен – с 10%. Това означава, че днес човек трябва да изяде 4 филии хляб, за да получи същата доза цинк, която преди 100 г. е давала 1 филия.
С ябълките е същото – трябва
да се изядат 3, за да се приеме
желязото, което е съдържала
1 ябълка през 1950 г.
Тази инфлация на храните е заради торовете, от които посевите растат бързо и нямат време да извлекат от почвата повече минерали. Тя е и заради пръскането с пестициди. Растението вече не синтезира полифеноли, за да се бори с болести и вредители. В култури, които са отглеждани без пестициди и се защитават сами, полифенолите са с 50% повече. И генетиката има дял в обедняването на храните. Тя селектира сортове, които дават по-високи добиви, а не които са по-хранителни. Няма как и двете изисквания да се спазят едновременно и затова едното отпада.
През 2008 г. бе доказано нещо, за което всеки се сеща сам – при отглеждане в съседство на стар и нов сорт от едно растение първият дава по-скромен добив, но пък съдържа повече хранителни вещества.
Подобренията на пшеницата например вдигат за 50 г. добивите тройно, но са намалили желязото в нея с 28%, а цинка и селена – с 31%.
Холщайнската крава (бяла, на черни петна) е увеличили също 3 пъти млеконадоя от 1950 г., но маслеността й е спаднала много в сравнение с кафявата крава, която не е подлагана на такава селекция.
Друг резултат от това обедняване на храните е, че само 7% от калориите в човешкия порцион след 1980 г. идват от плодовете и зеленчуците. Останалите 93% са от добавени захари под формата на царевичен сироп (23%), от добавени мазнини във вид на хидрогенирано олио или маргарин (24%) и от продукти от рафинирано зърно (46%).
Такава храна дава много енергия, но нищо друго.
Коментари