Неочаквана реакция: бъркането в носа краде от паметта

Бъркането в носа може да увреди тъканите в ноздрите, отваряйки по този начин достъпа на бактерии до мозъка. Там микроорганизмите могат да причинят промени, които са свързани с болестта на Алцхаймер. Публикувано в рецензираното списание Scientific Reports проучване е установило, че този навик може да увеличи рисковете от проблеми с паметта, свързани с възрастта, пише The Healthy @ Reader's Digest. Механизмът, по който се случва, е сходен с начина, по който пандемичният коронавирус стигаше от носа до мозъка, въпреки че в началото учените мислеха, че вирусът от Ухан не преминава кръвно-мозъчната бариера.

Независимо от културните табута чопленето в обонятелния орган е широко разпространено. Малките деца го правят, без да се крият, но навикът не си отива с възрастта на шарките. Според анонимно проучване сред хора в активна възраст, цитирано от BBC, над 91% дискретно си почистват по този начин носа. Официалният медицински термин, използван за описание на разговорното ровене в носа е “ринотилексомания”.

В друго проучване в САЩ, този път сред тийнейджъри, се очертават моделите в поведението, които може би се запазват и в по-зряла възраст. Почти всички анкетирани признават, че си бъркат в носа средно 4 пъти на ден. И въпреки че звучи ужасно,7,6% съобщават, че си пъхат пръстите в ноздрите над 20 пъти всеки ден. Повечето посочват, че го правят “по принуда” - да облекчат алергично дразнене, сърбеж или да доизчистят засъхнали секрети. Дали на шега, или в пристъп на младежки непукизъм, но 12% казали, че са си бъркали в носа, защото им е приятно.

Проучване за пътищата на инфектиране в разгара на ковид пандемията пък установи, че мъжете съобщават за по-често бъркане в носа (90%) в сравнение с жени (83%), но при толкова високи проценти най-важното съобщение не е разликата между половете, казват изследователите.

Извън социалния конфуз и засрамването има и друга, много по-важна причина практиката на “инспектиране” на ноздрите да бъде порицавана. И тя е свързана със запазването на паметта и умствените възможности. Проучването е извършено от екип от системата на австралийското обществено здраве и публикувано в рецензираното списание Scientific Reports. На база на данните може да се твърди, че нехигиеничният навик улеснява проникването до мозъка на патогени, сред които бактерията хламидия пневмония (Chlamydia pneumonia). Бактерията е най-честата причина за пневмониите, но при проникване в мозъка може да създаде терен за отлагане на бета-амилоидни плаки, свързани с болестта на Алцхаймер.

Изследванията върху мишки показвали, че Chlamydia pneumonia може да се придвижи до мозъка по обонятелния нерв, използвайки го като стълба. Хората разпространяват бактерията чрез кашляне или кихане, при което се отделят малки респираторни капчици, които съдържат болестния причинител. След това други вдишват капчиците и с тях - бактериите. Заболяването може да се предаде и косвено – чрез докосване на вещи и повърхности с капчици от болен човек и след това при пипане на устата или носа. При ровичкане със замърсени пръсти в носа обаче проникването е масово и бактериите може да се насочат към мозъка чрез обонятелния нерв, обясняват учените. Клетките на централната нервна система реагират чрез отлагане на опасните амилоидни белтъци, които се откриват при хора с алцхаймер.

“Има силна връзка между някои микроорганизми и алцхаймер, тъй като микробите са открити в плаките на мозъците на пациенти с болестта”, казва водещият автор на изследването Джеймс Сейнт Джон, ръководител на Центъра за невробиология и изследване на стволови клетки към университета “Грифит” в Австралия.

Заключението на учените е, че нервите между носната кухина и мозъка представляват достъпни пътища за инвазия, чрез които бактерията може бързо да нахлуе в централната нервна система и да предизвика генетични и молекулярни промени в дългосрочен план, които могат да допринесат за появата на болестта на Алцхаймер. Като следваща крачка екипът създава клиника за обонятелни проблеми, за да открие кои бактерии присъстват в носовете на хора с късно начало на деменция. Идеята е да използват информацията, за да работят върху лечения на ефекта от патогените върху мозъка и овладяване на симптомите. Докато изследователите се опитват да изяснят връзката между бъркането в носа, бактериите и болестта на Алцхаймер, най-лесно е да се ограничи рязко невинният на пръв поглед навик да чоплите в носа си и да скубете космите в ноздрите.

Преобладаващата причина за бъркане в носа е сухата лигавица, склонна към разраняване и образуване на корички. Симптомът е класика при хронични алергии, на второ място, като причина е дехидратация и чак накрая – някои инфекции. Д-р Линда Дал, специалист по болестите на ушите, носа и гърлото, съветва хората, които чоплят, защото носът им е сух, да използват спрей с физиологичен разтвор или да издухват носа си по-често. Според нея при жълти или зелени секрети е уместно нанасянето на антибактериален мехлем на входа на носа, където лекарството не само ще добави влажност, а и ще убие бактериите.